Собствениците на котки добре познават усещането, което се получава от звука на силното котешко мъркане, почти подобно на бръмчене. Животинчето го прави упорито и не се отказва, докато не получи това, което желае. Според статия в Ню сайънтист това, което и най-наблюдателните собственици на котки не знаят, е, че домашните им любимци ги баламосват, прилагайки акустичен трик.

Според Керън Маккъмб от Университета на Съсекс, Великобритания, домашните котки замаскират в мъркането си жалостив зов, предназначен както да стимулира вниманието на собствениците, така и да активира техните инстинкти на загриженост.

Екипът изследователи е записал мърканията на 10 различни котки когато се опитват да си измолят хранене и когато мъркат по други причини. После 50 доброволци трябвало да дадат оценка на различните видове мъркане в зависимост от това колко приятно и колко подканващо им звучи. Повечето от тях класифицирали мъркането от типа, предназначен да измоли храна, като по-подканящ и по-неприятен. Доброволците, които имат котки били отчетливо по-добри в разграничаването на двата типа мъркане.

При проведените от учените изследвания на звуковия диапазон на умоляващото мъркане бил открит необичаен пик с честотен обхват между 220 и 520 херца, вплетен между много по-ниските честоти на простото мъркане. Учените отбелязаха факта, че бебешките писъци имат сходен честотен диапазон - 300 до 600 херца.

Установена била закономерност, според която колкото по-високо звучи скритият елемент с високата честота, толкова по-подканящо и по-малко приятно се усеща мъркането от доброволците, които са го оценявали. От горните констатации Керън Маккъмб направи заключението, че най-вероятно котките са се научили да използват вътрешните склонности на хората да реагират на подобните на писъци звуци в контекста на инстинктите си за отглеждане на поколението.