Председателят на Варненския окръжен съд (ВОС) Ванухи Аракелян завършва Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1988 г. Веднага след това тя започва работа като стажант-съдия във ВОС. От 1990 до 1991 г. Аракелян е главен юрисконсулт на Общинския съвет в Добрич. В периода 1991 - 1996 г. е съдия във Варненския районен съд. През последните две години е негов заместник-председател. През юни 1996 г. тя става заместник-председател и ръководител на Търговско и фирмено отделение във Варненския окръжен съд. Междувременно до 1998 г. Аракелян е хоноруван асистент и лектор в Икономическия университет във Варна и в Икономическия колеж към Варненския технически университет по основи на правото, семейно, наследствено, търговско и финансово право и др. Специализирала е във Великобритания по програма "Трейл" на Британския ноу-хау фонд. По-късно е включена в работната група за разработване на концепция за прилагане на информационните технологии в производството по несъстоятелност. През юни 2004 г. Висшият съдебен съвет избира Ванухи Аракелян за председател на Варненския окръжен съд. През тази година тя бе преизбрана за втори мандат на този пост. Аракелян е омъжена и има дъщеря.

Кауза

Вътрешният диалог между председателя, съдиите и служителите трябва да бъде активен



Наблюдение

Няма никаква драма в смяната на поколенията. През 1996 г. работех с хора, които днес не са в съда



Условие

Служителите трябва да са професионалисти, отговорни, усмихнати и коректни към държавата

Визия

Необходимо е да се обезпечи необратимостта на процеса на професионално, разумно и почтено правораздаване

Психология

Българинът е изключително толерантен, фин и добър човек

- Г-жо Аракелян, каква оценка давате на работата на Варненския окръжен съд (ВОС) за първите 6 месеца на тази година?

- От 2004 г., когато бях избрана за председател на Окръжен съд – Варна, повтарям едно и също, което е вярно в пълен обем. Това е, че всяка поредна година е по-напрегната, по-натоварена и с все по-голяма постъпляемост на дела. Първите 6 месеца на 2009 г. не правят изключение. Тревожното в случая е изключителното повишаване на търговските дела на първа инстанция. Преведено на езика на практиката, означава огромен брой - над 800 за момента, разгледани от ВОС. Това са дела на стойност над 25 000 лв. и дела за несъстоятелност и за прекратяване на дружества, свързани с неизплатени вътрешни задължения между дружествата, предсрочна изискуемост на кредитите и т.н. Нещо, което прави икономико-финансовата картина, дори от гледна точка на практикуващите съдии, тревожна.

- Резултат от икономическата криза ли е увеличеният брой на търговските дела?

- За мен това е обяснението. Затова с много голямо напрежение и като човек, и като председател на съд, и като търговски съдия аз следя всички прогнози за динамиката на тази криза, защото ние, работейки с патологията в обществените отношения, го виждаме като ежедневие.

- Бяхте преизбрана като председател на ВОС с абсолютно мнозинство. Какви принципи ще следвате в по-нататъшната си работа на този пост?

- Фактът, че всички 22-ма присъстващи членове на заседанието на Висшия съдебен съвет на 10 юни т.г. дадоха мандат на доверие и на мен, и на екипа ми, означава, че не трябва да има промени. Когато мачът върви вътре, не се правят съществени промени поне във философията на отбора. Това, за което аз дадох дума пред членовете на ВСС и след това повторих пред колеги и служители във ВОС, и това, в което аз вярвам като лична кауза като председател, са няколко неща. Първото е, че трябва да бъде активен вътрешният диалог между председателя, съдиите и служителите. Защото изминалите години бяха белязани с изключителната външна активност на съда, свързана с присъединяването ни към Европейския съюз, свързана с многобройните проверки по повод на доклади и т.н. Всичко това изяде лимитираното човешко време на председателя за непрекъснат и абсолютно необходим повтарям вътрешен диалог. Ако един председател, бидейки ръководител, не доставя ентусиазъм в работата, значи той не е на мястото си. На второ място поех ангажимента да се обезпечи административният капацитет за управление на един толкова голям съд.

- Как ще бъде обезпечен този капацитет?

- Аз виждам, и в това няма никаква драма, как се сменят поколенията в Окръжен съд – Варна. Когато аз започнах през 1996 г., работех с колеги съдии, от които нито един сега не е в съда. Колегите стават все по-млади. Затова част от административното управление трябва да се запази, защото традициите са важни. Но част от него задължително трябва да се поднови, защото никой никога не е научен да бъде председател или зам.-председател. Това, в което вярвам като лична кауза и ще продължа да работя за него с огън, меч, усмивка, талант, ежедневно и ежечасно, е, че трябва да се обезпечи необратимостта на процеса на професионално, разумно и почтено правораздаване във ВОС.

- Степенували ли сте част от проблемите, с които тепърва смятате да се справите по време на този мандат?

- Човешкият фактор е изключително важен. Никога няма да забравя как преди известен брой години, бидейки един съвсем млад председател, разбира се, че обсъждам, съгласувам и се вслушвам в мнението на председателя на апелативен съд г-жа Бояджиева, отидох да представя актуалните си към онзи момент виждания за промяна и започнах за всеки един да обяснявам неговото професионално CV, специализацията му... Г-жа Бояджиева изключително търпеливо ме изслуша, след което каза: Ваня, гледай да са добри хора. След което разбрах от нея, че всъщност това е било разбирането на един английски специалист по отношение на особената професия да се правораздава и да се разрешават правни спорове между хората. Изключително важен е човешкият фактор в съда както по отношение на съдиите, така и по отношение на служителите. Няма да се уморя да повтарям на всеки един от служителите на ВОС, че с тях една огромна част от влизащите в съда асоциират съдебната система. Дали тя е лицеприятна, дали е професионална, коректна, дали е подготвена и реагира...

- Има ли проблем в този човешки фактор?

- Винаги има. Истината е, че тук идват много напрегнати хора. Никой не идва в съда просто на разходка. Идват със своята драма, със своя проблем. Преди него в това деловодство обаче са минали петнайсетина такива изнервени, притеснени, изтормозени хора. Отстрани виждате как се тиражира и внушава моделът за съда, в който никой няма доверие. Ужасно трудно е да работиш, когато отвсякъде ти повтарят - каквото и да направиш, да знаеш, че не ти вярваме. Това се отразява и на служителите. Но те трябва да знаят, че са част от третата власт на държавата. А държавността има нужда от здрави основи. Правораздаването е изключително важно за този сегмент. Те са длъжни да са професионалисти, да са усмихнати, отговорни и да са коректни към държавата.

- Преди години сте били хоноруван преподавател във варненския Икономически университет. Какво съветвахте младите? Кое е най-важното нещо, което трябва да знае един юрист?

- За съжаление активността в живота ми не ми позволи да продължа заниманията си като хоноруван преподавател, за което човешки се считам ощетена. За съжаление, когато на човек не му стига факторът време, реже от нещата, които обича, за да може да свърши това, което му дава възможност да бъде на ниво. На студентите казвах, че ценностната система, която българският народ носи кодирана в себе си - да е почтен, да е морален, да има семейственост, е национално богатство, което не само не е ретро, а е нещо, с което трябва да се гордеем. Ако прехвърлиш този модел в професията си, значи всичко е наред. Да имаш отношение към хората такова, каквото искаш да срещнеш за себе си. Българинът е изключително толерантен, фин и добър човек. Поставен в екстремални ситуации, той сигурно разкрива нетипични черти, но за кого това не се отнася. Основното е да знаеш, че отгоре можеш да гледаш човек само тогава, когато си се навел да му подадеш ръка, за да стане.

- Имате дъщеричка, която е на 4 години. В какви ценности я възпитавате?

- Във всичките тези. И то гледам да не го вербализирам, защото казано веднъж, то има вид на леко лекционно и назидателно. Гледам да го показвам. Да си възпитан и любезен, е нещо изключително важно.