На Велики вторник от Страстната седмица Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. В църквата научаваме за 10-те девици - 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката, презирайки тези, които не могат да бъдат като тях, а по този начин пренебрегвали многото малки други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър, не ако има само една добродетел, а много такива.

Припомня се притчата на Спасителя за 10-те девойки, като с това се подсказва, че хората трябва да бъдат богати на добри дела в очакване на бъдещия съд. На този ден Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления, и прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.

В притчата се говори за пет мъдри и пет неразумни девици, а се подразбира пет мъдри и пет неразумни човешки души. Мъдрите имали чисти светилници и свещен елей, а неразумните - само чисти светилници. Светилниците в тази притча символизират телата, а маслото (елей) - милостта. На гръцки език "милост" се произнася "елеос". Оттук е дошла и думата "полиелей", което означава "многомилостив".

На празничната утреня освещаването на църквата се усилва от запалването на свещите и елея, когато се пеят псалмите за многото милости Божии към избрания народ и много пъти се повтаря: да бъде милостта Му вечна, алилуя!