България е сред малкото европейски държави без национална скринингова програма за рак на гърдата, която да обхване жените над 45-годишна възраст. Това обясни в интервю за БНР д-р Иво Гергов, началник на отделението по образна диагностика в специализираната онкологична болница „Проф. Иван Черноземски“ в София. Утре, неделя, ще отбележим Световния ден за борба с рака.

Скринингът за рак на гърдата се прави чрез мамография – рентгенова снимка на двете гърди на жената, по две проекции за всяка, обясни д-р Гергов.

"За да бъде една подобна скринингова ефективна, проучванията са доказали, че посещаемостта на мамографските скринингови прегледи трябва да бъде над 80% от популацията на държавата", добави той.

Това липсва у нас, както липсва и регистър на извършените прегледи за рак на гърдата и на поставените диагнози. Това би осигурило контрол върху качеството на медицинската дейност, смята д-р Гергов. Дава за пример установяване на диагнози 1 и 2 – добри новини за прегледаната жена.

"Ако след 6 месеца жената не е с цифра 1 и с цифра 2, а е с рак, който е 2 см, значи въпросният лекар не си е свършил работата. На 100 такива жени, ако е изтървал 10 рака, би трябвало от следващия месец или следващата година той да няма право да преглежда", коментира той.

По данни на Националния статистически институт през 2022 година от ракови заболявания са починали над 16 хиляди българи, а 26 хиляди са били диагностицирани със злокачествени образувания. Довечера и утре вечер Националният дворец на културата ще бъде осветен в оранжево в знак на солидарност и информираност.