Проф. доктор на архитектурните науки Иван Никифоров е дългогодишен ръководител на катедра „Градоустройство“ и декан на архитектурния факултет в УАСГ, като изнася лекции и във ВСУ „Черноризец Храбър“. Автор е на общи и подробни устройствени планове на градове, центрове и квартали у нас и в чужбина, за които има и поредица от престижни награди. Само преди дни той бе удостоен с Награда Варна. Преди началото на обществените обсъждания на нови ОУП на Варна проф. Никифоров разясни някои от концепциите, на които планът се основава.

Прогноза

Звездица ще е европейската врата на града

Обсъждане

Чакаме идеи, а не спорове за имоти



- Проф. Никифоров, наближават обществените обсъждания на новия Общ устройствен план на Варна. Дори и преди тях вече ставаме свидетели на протести, на несъгласие с отделни части от него. Какво очаквате от самите обсъждания?

- Първо, искам за пореден път да обясня, че Общият устройствен план е концепция. Той е виждане за развитие на града, което според нашето законодателство се отнася за следващите 15 - 20 години, макар че аз мисля, че точно за Варна той няма да е актуален за толкова дълъг период. Така или иначе поне за 10 години ще върши работа. Тази концепция не се отнася за отделните имоти и от него директно не произтичат последствия за собствениците. Затова и в закона е посочено, че един собственик не може да възразява срещу ОУП. На основата на концепцията на този план се правят подробните устройствени планове, които вече имат отношение пряко към отчуждаване и други процедури, за които вече общината има задължение да уведомява всеки от засегнатите. Затова аз мисля, че обсъжданията по проекта за ОУП трябва да са по принципните, генералните проблеми на града. Трябва да мислим за това накъде трябва да се развива и нараства, къде трябва да минат големите комуникации, какво и къде може да се добави към зелената система, какво трябва да е отношението към културното наследство.

- Загрижеността на собствениците за имотите им, които попадат в трасето на път, доведоха дори до протести...

- Не е сега моментът да се говори за имота на Х и Y. Някои хора идват при нас и започват да се оплакват, че оттам минавала улица. Всъщност, като се прави подробният план, може да се окаже, че пътят не минава през имота му, а покрай него, и така цената му ще да се покачи значително.

- До този момент имало ли е забележки по идейната страна на плана, по генералните въпроси?

- Ако трябва да бъда искрен, по отношение на генералните въпроси за развитието на града първата промяна, която направихме, беше виждането за острова в канала. В нашата концепция се страхувахме да го освободим изцяло от досегашните му функции на промишлена зона, но сега сме категорични и сме го съгласували с предприятията, които се намират там. В разговорите ни със собствениците им през последните 4 години стана ясно, че те самите имат интерес тези имоти да станат за обществени нужди.

- Опитът показва, че едни от най-честите забележки към промяната на устройствените планове са свързани с екологията и се поставят от природозащитници. Какви са основните ви спорове с тях в момента?

- Има известни спорове къде да минат мостовете, свързващи северната и южната част на Варна. Сега има становище на дружеството за защита на птиците, които смятат, че преминаването на едно от бъдещите съоръжения на 40 метра височина ще смущава ятата. Има, разбира се, и други варианти за втория мост над канала, но те са по-скъпи и неефективни. Друг спор с природозащитниците водим за малко парче от магистрала, закачащо част от природен парк „Златни пясъци“. Ние решихме, за да не засягаме парка, да направим тунел под него. Сега те твърдят, че и тунелът щял да пречи.

- Кои са безспорните промени в устройството на територията на града, въвеждани с новия ОУП?

- Никой не поставя под съмнение основната концепция за развитието на Варна в южна посока. Без противници е и идеята за изнасянето на движението от летището, а също и от южния вход на града извън центъра с обходен път през Максуда и до съществуващия сега бул. „Христо Смирненски“. Друг важен елемент на плана, който среща одобрение, е създаването на три вторични градски центъра в основните направления на развитие. Всички са съгласни и с идеята за усвояването на част от горския фонд отвъд канала, който е на практика без стопанско значение, за паркови зони. Това е шанс за Варна да получи нови големи зелени площи. Естествено, добре би било зеленината да влезе и в по-старата централна част на Варна, но това няма как да стане.

- Няма ли тези паркови и атракционни зони да са твърде отдалечени от центъра и заради това неизползваеми?

- Трябва да си даваме сметка, че те сега се намират в периферията на града, но след 10 - 15 години те могат да се окажат вътрешноградски. Трябва да добавя, че в бъдеще в южната част на града се предвижда да живеят 100 – 150 хиляди души, тоест градът се обръща на юг. В това отношение важен район от града става Звездица, която ще е вратата на Варна към Европа, защото оттам ще минава транспортният коридор №8, който тръгва от Средна Европа, минава през Италия и стига до Констанца.