Върховният касационен съд (ВКС) отново отмени присъдата от 4 години затвор на лидера на "Воля" Веселин Марешки, съобщават от институцията.

Делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.

Делото е образувано по касационни жалби от Веселин Марешки и Красимира Колева срещу въззивната присъда на Апелативен съд – Варна, с която изцяло е отменена присъдата на Окръжен съд – Варна.

С първоинстанционната присъда подсъдимите са признати за невиновни в извършването на престъпление за това, че за времето от 09.10.2014 г. до 16.11.2014 г. в гр. Варна с цел да принудят Асен Миланов да поеме имуществено задължение – да им заплаща ежемесечно парична сума в размер на 10 000 лева, го заплашили с увреждане на имущество – разрушаване на стопанисваното от него заведение, и с друго противозаконно действие с тежки последици за него – създаване на пречки и преустановяване на търговската дейност на заведението, като деянието е придружено с унищожаване и повреждане на имущество, извършено е от две лица, и са причинени значителни вреди в размер на 14 838,37 лева, поради което са изцяло оправдани.

С въззивна присъда от 14.09.2020 на Апелативен съд – Варна е отменена частично присъдата на първата инстанция и е постановена нова, с която и двамата подсъдими са признати за виновни по повдигнатото им обвинение, като на Веселин М. са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 8000 лв., а на Красимира К. – „лишаване от свобода“ за 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 6000 лв.

Красимира К. е оправдана по първоначално повдигнатото ѝ обвинение целта на упражнената принуда да е била Асен М. да поеме имуществено задължение към нея – да ѝ заплаща ежемесечно сумата от 10 000 лв. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена. .

С атакуваната сега въззивна присъда на Апелативен съд – Варна е отменена първоинстанционната, като вместо това двамата подсъдими са признати за виновни в извършването на престъпление. На Веселин М. са наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „глоба“ в размер на 8000 лв., а на Красимира К. – „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца и „глоба“ в размер на 6000 лв. Двамата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на Асен М. сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане.

Според тричленния състав на ВКС въззивният съд е допуснал нарушение , доколкото не е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, не е анализирал всички относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, а извършеният от него анализ е фрагментарен и частично неточен, като не са били обсъдени и наличните противоречия между отделните доказателствени материали.

От съществено значение за обективната страна на престъплението по чл. 231а от НК е установяването на заплаха, отправена от страна на подсъдимия към изнудвания, която в конкретния случай съобразно диспозитива на обвинителния акт се е изразила с увреждане на имущество и с друго противозаконно действие.

В основата на извода за наличие на заплаха от страна на подсъдимия Веселин М. към Асен М. при срещата им на 09.10.2014 г. и конкретното нейно съдържание, съдът е поставил показанията на свидетеля Асен М., доколкото той единствен лично я е възприел. Върховните съдии приемат за принципно вярно заключението на въззивния съд, че съобщеното в тази насока от свидетеля би могло да се провери чрез производни доказателства, каквито са данните, съобщени от посочените в касационното решение свидетели.

Същевременно обаче тричленният състав на ВКС е категоричен, че в конкретния случай това не е така, тъй като нито един от тези свидетели не е предоставил информация за отправени от подсъдимия Веселин М. към св. Асен М. заплахи на 09.10.2014 г., с изключение на един свидетел, в разпита на който, проведен на досъдебното производство, са налице доказателствени факти за наличието на заплаха, но тези показания са били неправилно приобщени от първостепенния съд.

Освен това, контролираният съд не е взел предвид надлежно приобщените показания на друг свидетел, в които е налице информация за отправени конкретни заплахи от страна на Веселин М. към св. Асен М. на обсъжданата дата. Като последица от необсъждането на част от свидетелските показания, въззивният съд не е констатирал наличието на противоречиви данни между заявеното от тях и това от св. Асен М. досежно обекта, за който Веселин М. е поискал наем, както и относно размера му.

Върховните съдии не споделят приетото от въззивната инстанция, че за достоверността на показанията на св. Асен М. следва да се съди от депозираната от него жалба в полицията, като сочат, че доктрината и съдебната практика не приемат за писмено доказателствено средство жалбата до полицейските органи, в която се съобщава за извършено престъпление. Приемането на жалбата за доказателствено средство би изключило необходимостта от разпит на подателя й в качеството на свидетел в рамките на досъдебното производство, тъй като тя би била достатъчна за приемане на достоверност на съдържащите се в нея фактически твърдения, което е абсолютно недопустимо.

Според тричленния състав на ВКС поради необсъждане на цялостния доказателствен материал в неговата логическа връзка и съвкупност, за някои от приетите от въззивния съд факти е невъзможно да се проследи тяхната доказателствена обоснованост.

Касационният състав констатира редица противоречия и неясноти, допуснати от апелативния съд в мотивите към новата присъда, които също се явяват пречка за пълноценното проследяване на действителната му воля по фактите и правото, което освен, че затруднява инстанционната проверка, води и до нарушаване ефективното упражняване правото на защита на подсъдимите лица. Върховните съдии приемат също, че въззивният съд не е отговорил на редица възражения, направени от защитата, а относно коментара на някои от възраженията на защитата на подсъдимия констатират, че част от доводите на въззивния съд не почиват на правилното разбиране на закона.

В мотивите към отменителното решение е посочено и че не се установява да е налице твърдението на защитата за разглеждане на въззивното производство от пристрастен и предубеден съдебен състав. Доводът за наличие на предубеденост е изведен от съдържанието на мотивите по оценка на доказателствата и приетите фактически изводи.

Касационните съдии са категорични, че неправилната оценка на доказателствените материали, пропуските в процесуалната му дейност и неточната интерпретация на доказателствата и данните, съдържащи се в средствата за тяхното установяване, не водят до извод за предубеденост на съдебния състав, освен ако при излагане на мотивите съдът си е послужил с неприемливи от гледна точка на правото обидни, позорящи или други носещи негативен смисъл квалификации, или съждения, поставящи в неблагоприятна светлина подсъдимите, непочиващи на материалите по делото (в този смисъл е установената практика на ВКС-НК).

Върховните съдии приемат за налично касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК (допуснато съществено нарушение на процесуални правила), поради което отменят атакувания съдебен акт и връщат делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд, който да отстрани всички констатирани от касационната инстанция пропуски и недостатъци.