Визитка

Проф. арх. Иван Никифоров е доктор на архитектурните науки и ръководител на екипа, изготвил проекта на Общия устройствен план на Варна. Има над 40 години професионален опит в сферата на градоустройството. За работата си по новия ОУП на града и книгата си "История на градоустройството" само преди дни бе удостоен с престижната награда "Варна".

- Удостоиха Ви с престижната награда "Варна". След този голям приз ще отворите ли нова страница в живота и професионалната си дейност?

- Получих наградата, от една страна, за работата ми като преподавател във факултета по архитектура във Варненския свободен университет и новата ми книга "История на градоустройството". Работих по нея 20 години, завърших я преди 2 години, а ВСУ финансира издаването й. На второ място, наградата е за участието ми в изготвянето на проекта на Общия устройствен план.

Сега ми предстои да пиша нова книга. Тя ще бъде специално за българското градоустройство през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Смятам, че е мое морално задължение да напиша история на градоустройството на България. Вече съм започнал книгата и понеже тази година чествам 75 години, искам тя да излезе за моя рожден ден, но ще видим дали ще успея.

- С други думи, книгата ще бъде Вашият отговор на наградата, която получихте...

- Да, тя ще бъде посветена специално на тази епоха, в която е протекъл моят професионален живот...

- А ще отделите ли в нея място и за градоустройството на Варна?

- Да, разбира се. Моята съпруга е варненка и има имот на Траката, където живеем. Непрекъснато идваме във Варна, а от 5 - 6 години съм повече тук, отколкото където и да е другаде. За мен това е градът за постоянно обитаване. Аз самият съм от Елена. Там съм роден и пазя бащината си къща.

- Имате изключително богат професионален опит. Кой проект бе най-голямото предизвикателство за Вас?

- Най-мащабният проект, който съм правил през последните години, е планът на София. Иначе съм автор на интересни проекти за центъра на Видин, старата част на Пазарджик, родния ми град Елена. Много хубави спомени имам от работата ми по центъра на град Лом, на Силистра, на Шабла, където предстои да се реализира и един мой проект за ваканционно селище. Всъщност работил съм едва ли не за всички градове в България, но и за много в чужбина. Имам например един голям проект за пристанищната зона в Антверпен. През 90-те години на ХХ в. у нас нямаше много работа и тогава започнахме да правим проекти за Ангола.

- Какви са изводите Ви от съпоставката между градоустройствените решения във Варна и в други европейски градове?

- В нашата професия вече няма провинциализъм. При тази глобализация в света не може да има провинциална архитектура. Казвам на студентите си, че вече няма и провинциално образование по архитектура - те трябва да бъдат на ниво. В този смисъл Варна се равнява с всички европейски градове. Разбира се, икономическите възможности на другите страни са по-големи, но развитието бързо ни приобщава.

- ОУП трябва да даде посока за развитието на града през следващите 30 години. Смятате ли обаче, че той би могъл да изпревари своето време?

- По-скоро за 15 - 20 години - до 2030 г. Това обаче важи за основните неща в плана, а детайлите сигурно ще се променят непрекъснато. Аз не мисля, че сега един план може да издържи твърде дълъг период от време. Последният устройствен план на Варна, който официално все още е в сила, е правен през 1980 г., а 2 години по-късно е одобрен. От тогава до сега той е претърпял много изменения, но успешно е балансирал развитието на града. Аз мисля, че планът, който ние залагаме, ще бъде добра основа за Варна през следващите 10 - 15 години.

- Какво очаквате да промени планът, при положение че Варна продължава да се разраства?

- Аз имам една студия, която представих на заседание на председателите на общинските съвети в региона. Предложих развитието на Варна да се разглежда заедно със съседните общини Аксаково, Белослав, Аврен, Девня, Балчик. На практика Варна вече функционира заедно с аксаковската община. Варна ще продължава да расте, защото има много фактори - преди всичко икономически, които гарантират нейното успешно развитие. Ние преценихме, че най-благоприятната посока за това е на юг.

Сега в Боровец живеят около 20 000 души, но в бъдеще това ще стане район с 80 000 - 100 000 жители. Това е много добър терен и след изграждането на двата моста, които предлагаме, смятам, че комуникационно двете части на града ще функционират изключително добре. Очаквам това да стане много скоро. Бързо ще се реализира и овладяването на територията на пристанището, на товарната жп гара и на острова. Те имат средищно положение и инвеститорските интереси са огромни. Разбрах, че общината ще организира международен конкурс за проектирането на тази територия.

От сегашното пристанище Варна-изток отпада товарната дейност и там ще се обособи зона за рекреация. Ще има много обществени сгради, предвижда се да се изгради многофункционален културен комплекс, който да има изложбени, конферентни и други зали. Знам, че Варна има нужда от нов аквариум, от нов хубав Военноморски музей.

Когато каналът се освободи от складови и товарни дейности, островът ще се превърне в серия от яхтени пристанища с хотели, офиси, заведения за отдих и развлечения.

- От какво друго има нужда Варна?

- В нашия план най-голямо увеличение сме заложили на площите за спорт и атракции. Предлагаме те да нараснат с 500%. Варна засега разчита основно на плажа, а възможностите за увеличаване на спортно-развлекателните дейности в града са много големи.

- Бихте ли могли да откроите най-амбициозната си и смела идея за бъдещето на Варна?

- На носа на острова, върху територия, която ще бъде отвоювана от морето, аз си представям, че би могъл да изникне един световен търговски център с няколко небостъргача. Той може да стане входната картичка на града. С мои дипломанти съм направил такива проекти.

- Смятате ли, че вече е дошло времето на небостъргачите у нас?

- Е, не е задължително да са небостъргачи. Имах предвид по-скоро няколко високи сгради, които да маркират силуета на града отдалеч, от морето. Бих дал за пример операта в Сидни, която се превърна в символ на града. И Варна би могла да има такъв символ. Като добавим и старата част на града и се търси връзка с резервата, може да се получи нещо изключително. Тук са вторите по големина римски минерални бани след тези на Каракала в Рим. Те имат голямо бъдеще, защото са уникален античен паметник. Мисля, че можем да смаем туристите от цял свят именно с тези богати природни и исторически дадености. Малко градове имат това, което Варна може да покаже чрез стария Одесос.

- Като носител на награда "Варна" и човек, който отдавна е свързан с града, имате ли си мечта за развитието му?

- В нашия план има раздел "Сценарий за развитието на града". Много е трудно да се каже с няколко думи, но аз мисля, че Варна, благодарение на своето географско разположение, има изключително големи възможности за визуален контакт между двете части на града. Варна има невероятни природни дадености и с увеличаването на зелените паркове това ще стане един град градина с отлични условия за обитаване, труд и отдих.

- Определението "град градина" опровергава упреците, че зеленината ще изчезне заради масовото застрояване...

- Включвайки новите зелени масиви, това ще стане най-зеленият град в България. Това ще си проличи, когато южната част на Варна се разрасне и гората стане градски парк. В момента има 7 кв. м зелени площи на човек, а ОУП предвижда те да се увеличат на 47 - 48 кв. м.

- Кога прогнозирате да се осъществят плановете за разрастване на Варна на юг?

- Веднага. Според мен финансовата криза ще забави строителството за около година, но след приемането на плана тази територия много бързо ще се застрои. Освен това за нея сме заложили да се строят къщи с дворове и много зеленина. Предвидили сме минимум 20% общодостъпни зелени площи, а в самите парцели за застрояване зеленината ще е около 65 - 80 на сто.

- Наскоро имаше протести срещу бъдещия бул. "Варна". Как гледате на това?

- Бул. "Варна" е едно трасе, което е проектирано в действащия досега план от 1980 г. Ние практически нищо ново не правим, освен идеята да облекчим трафика по този булевард с обходен път. Целта е, ако пътувате от Бургас и отивате на Златни пясъци, да не минавате през града. Околовръстното шосе за транзитно движение съществува и сега и трябва само да се доусъвършенства. Така функциите на бул. "Варна" ще се съсредоточат за нуждите на вътрешноградското движение. Сега този булевард е тесен - между 6 и 9 метра. Кога и как ще се разшири и кои имоти ще се засегнат е въпрос на подробен устройствен план (ПУП).

Разбирам хората, които се вълнуват от проблема с булеварда, но за голяма част от тях това ще бъде изключителен шанс, защото планът предвижда възможно най-големите параметри на застрояване край пътя. Така че собствениците на имоти вероятно ще се окажат по-доволни, след като се изгради булевардът.

- Кои са другите алтернативи, които предлага транспортно-комуникационната схема?

- Алтернативният транспорт е релсовият. Той частично е бил заложен и по-рано. Според мен бъдещето е на един скоростен релсов транспорт по цялото крайбрежие, който може да се осъществи от Истанбул до Констанца.

- На какъв етап в момента е работата по проекта на ОУП?

- Предварителният проект е готов, предстои да се обсъжда и се надявам това да приключи до месец-два, след което трябва да се съгласува с градските и централните ведомства. После идва ред на работата по окончателния проект. Нашето желание е тя да приключи до края на годината, а съгласуванията е възможно да продължат и в началото на следващата година.

- Все пак има ли шанс ОУП да заработи до края на 2009-а?

- Да, но вече всичко е въпрос до голяма степен на бюрокрация. Причината е, че планът се съгласува по много сложен път - тук има имоти на екоминистерството, на пристанищата, летищата, на жп транспорта. Интереси имат и Институтът по паметниците на културата, и Горското стопанство.

- Как ще отговорите на обвиненията, че планът се подменя непрекъснато?

- Този проект би трябвало да се работи в нашата система, но по различни причини той става популярен. Дори някой го качи в интернет, преди ние да го направим, и понеже непрекъснато работим по проекта, се създава впечатление, че той се променя, а това е неминуемо. Разгледахме концепцията на плана преди 2 години, през 2007 г. го докладвахме за първи път пред Общинския съвет, миналата година го докладвахме и на новия местен парламент. Общо 14 профилирани обсъждания бяха организирани в Съюза на архитектите. Така че с работата проектът се променя, но ние гледаме да не отстъпваме от генералните стратегически решения.

- Упрекват Ви обаче, че обслужвате частни интереси...

- Аз лично не обслужвам частни интереси - нито имам желание, нито имам възможност. Аз и колегите ми сме проектанти, ние можем само да предлагаме. Ние сме технически лица и се опитваме да си вършим работата професионално. Официалният ни екип включва 67 души, но със сътрудниците и консултантите той наброява над 100 специалисти. 1/3 от тях не са варненци. Това е голям плюс за плана, защото тези хора имат поглед върху цялата страна и огромен професионален опит. Работим добре и с общинската администрация.

Не съм чул критики срещу плана, че не е спазен общественият интерес. Ако има такива критики, те са заради частни интереси.

- Предстоят обществени обсъждания на плана. Какво бихте посъветвали хората, които ги очакват с нетърпение?

- Директно от ОУП не произтичат никакви последствия за всеки отделен имот. За да произтичат последствия, трябва да се мине през подробен устройствен план. ОУП е стратегически и при карта с мащаб 1:25 000 нямате основания да възразявате. Откъде точно ще мине една улица е въпрос на подробен план. Обсъжданията трябва да имат по-принципен характер, а не да се концентрират върху конкретни частни парцели.