След тежко боледуване ни напусна Георги Велчовски, актьор, режисьор и писател, един от емблематичните творци на Варненския драматичен театър.

Завършил ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1974 г. в класа на проф. Надежда Сейкова, той играе 3 години в Добричкия театър, след което от 1977 г. се посвещава на театъра в родния си град. В Драматичен театър "Стоян Бъчваров" изиграва над 50 роли, сред които Войничето от "Опит за летене" на Йордан Радичков, реж. проф. Гриша Островски; Попришкин от "Дневникът на един луд" на Гогол, реж. Бойко Богданов; Хлестаков от "Ревизор" на Гогол, реж. Станчо Станчев; Боздугански от "Службогонци" на Иван Вазов, реж. Бина Харалампиева; Джейк от "Лъжа на разума" на Сам Шепърд, реж. Найджъл Мейстър.

В историята на Варненския театър остават великолепните му превъплъщения в Максо от "Черна дупка" на Горан Стефановск, реж. Стоян Камбарев; Полковникът от "Полковникът-птица" на Христо Бойчев, реж. Димитър Стоянов-Нов; Яворов от "Нирвана" на Константин Илиев, реж. Георги Кайцанов, Шатийон от "Бастард" по текстове на Шекспир и Дюренмат, авторски спектакъл на режисьора Явор Гърдев; Живота Цвийович от "Д-р" на Бранислав Нушич, реж. Димитър Стоянов; Зорбас от "Зорбас Гъркът" на Никос Казандзакис, реж. Никола Петков; Гробар от "Хамлет" на У.Шекспир, реж. Вили Цанков; Гардон от "Учителят" на Жан-Пиер Дюпан, реж. Ст. Станчев; Арчибалд Милър от "Черна комедия" на Питър Шафър, реж. Борислав Чакринов...

Георги Велчовски вдъхваше живот на своите драматични, лирични или комични герои със силата на изключителния си актьорски талант, фино чувство за хумор и богата култура. Звезда на Варна и Награда Варна са само някои от отличията за артистичните му постижемия.

Но тъй като театърът не беше достатъчен за неспокойната му творческа натура, Георги Велчовски намери изява и на писателската и режисьорската си дарба. Написа нежни и вълнуващи стихове, 5 книги с проза, а пиесите си „Рапанът" и „Псета“ постави в театъра. Успехът на „Псета“ надхвърли границата и се игра 10 години в Харковския театър - изключително постижение за който и да е режисьор.

За един от празниците на Варненския театър постави своя забавен "Първи Частен Партизански отряд". А до неотдавна, в музея „Стара Варна“, играеше любимия си герой „Зорба Гъркът“ в своя моноспектакъл по Казандзакис.

До неотдавна...

До неотдавна Жоро беше сред нас с мъдростта, добротата и усмивката си...

Радваше се на изкуството, приятелите, природата...

Обичаше света и светът го обичаше...

Но защо ли говорим за него в минало време...

Жоро, там, където си, бъди!

Бъди в мир и светлина!

Поклонението ще се състои на 14 май, петък, от 11.30 до 12.30 часа във фоайето на Основна сцена на Варненския драматичен театър. Погребението ще се извърши в същия ден в Централния гробищен парк на Варна.

Екипът на Театрално-музикален продуцентски център Варна ДТ „Стоян Бъчваров“ § Държавна опера Варна и Moreto.net изказва съболезнования на близките и семейството.

Ненаситното око

Големият стар рапан изпусна тежко въздуха си, изчовърка с клечка кафявото парче водорасло, изсмука стъклената скарида с виолетово-жълти крачета, изплю нощницата й, оригна се, покри лицето си с кърпа и затвори очи. Рошавите му бели коси се полюшваха на течението. Морето беше метнало зеления атлазен тюрбан. Лятото си отиваше. Бели зайчета подскачаха на куц крак по вълните. Сафридът си правеше обичайните разходки напред-назад из залива. Лодки дрейфуваха на гюме и чакаха да вземат своето. Други търсеха епоксидна смола да изпушат лодката си. На брега един отчаян пушеше цигара.

Малкото рошаво рапанче не го свърташе. Изпи си сока, захвърли сламката, счупи чашата и попита:

- Татко, спиш ли?

Големият стар рапан знаеше, че няма да го остави на мира.

- Добре, слуша, моето момче! Веднъж намерили едно малко, кръгличко, валчесто нещо. Попитали се какво ли е това. Много се чудили, много учени се опитвали да дадат отговор, потапяли го в злато и сребро, в сярна киселина, поливали го с царска вода, почуквали го, човъркали го оттук-оттам, не могли да разберат. Най-сетне един се сетил и казал: „Да питаме оня стар човек, той знае всичко”. Намерили го, попитали го. Повъртял го той в кокалестите си пръсти, помирисал го и взел шепа пепел. Хвърлил я на онова нещо и го премигнало. Било ненаситното човешко око. Така завършва тази притча.

- Татко, какво е това притча?

- Това е, моето момче, когато нещата са така оголени, нетърпими, когато простото назоваване не върши работа, хората намират спасение в притчите. За по-досетливите. Хайде да спим, че тия горе с лодките скоро ще дойдат да ни вземат!

© Георги Велчовски – „Рапанът”, избрани произведения, том 3, книга 4. Издател „Барс – Агенция” - Варна, 1996 г.