В пет заседания Комисията по ревизията показа, че корупцията може да се осветява, а не само да се говори за нея. В комисията постъпиха близо 95 сигнала, които са изпратени приоритетно до КФН, НАП, КЗК, АДФИ, българската прокуратура, Европейската прокуратура, бъдещите служебни министри.

Това заяви председателят на Комисията по ревизията в парламента Мая Манолова след последното заседание на комисията вчера. Във връзка с документите към сигнала, подаден от зърнопроизводителя Светослав Илчовски, бе проведено и закрито заседание на комисията.

Документите от г-н Илчовски ще бъдат изпратени на прокуратурата, европейската прокуратура, КФН, НАП, но няма да бъдат предоставени на медиите, тъй като се отнасят за търговски сделки. Документите доказват създаването на кухи обороти, които след това са вкарвани на борсата, обясни Манолова.

Тя посочи, че от първоначално заложените приоритети за работа на комисията е представена работата на „Автомагистрали“, където става дума за 5 млрд. лв., Балкански поток за 3 млрд. лв., програмата за саниране за над 2 млрд. лв., по която 30 % от средствата са отклонявани с определени схеми, на Държавния ВиК холдинг, където става дума за 1 млрд. лв.

Манолова бе категорична, че след като не са предоставяли информация, очевидно институциите са имали какво да крият.

Не получихме информация, но предстои да получим в следващия парламент, за ББР и за средствата за COVID-19. От министъра на здравеопазването и от ББР не сме получили отговори на изпратените въпроси, допълни Манолова.

Тя подчерта, че от шестте държавни горски стопанства са получени документи, но не са били достатъчно подробни. Информация липсва и от Софийската фондова борса.

Комисията по ревизия направи повече от пленарна зала, защото в комисията идваха министри, които не се явяваха на парламентарния контрол, допълни Манолова и заяви, че комисията е била център на промяната в 45-ото Народно събрание, а хората са видели волята корупцията да бъде осветена.