В нощта на събота срещу неделя - 24 срещу 25 октомври - България и другите държави от ЕС преминаха към зимното часово време. Как ни се отразява връщането на стрелките с един час назад?

"Всичко е стрес за нас, всяка промяна. Ние не можем да се адаптираме между 10 дни и 1 месец към новите неща. Трябва да сме толерантни към всичко, което не зависи от нас. Има фактори, които са външни - ако не ги приемем, ще се адаптираме по-бавно. Ако приемаме нещата такива, каквито са, стресът винаги намалява", коментира психологът Ина Антонова в студиото на "България сутрин".

Според нея трябва да осъзнаем, че не можем да контролираме всичко.

От думите ѝ стана ясно, че нашият организъм е прекалено чувствителен към всяка промяна. А да се адаптираме към нещо, което е извън нас, води до влошаване на някои здравословни състояния, най-вече - психичните.

"Най-страшното е, че се опитваме да контролираме всичко на 100%. Ние имаме идеален биологичен часовник, който е настроен перфектно. Не трябва да правим нещата насила. Не можем да ръководим и контролираме всичко, това трябва да осъзнаем ясно", обясни психологът пред Bulgaria ON AIR.

Ина Антонова изрази мнение, че местенето на стрелките се отразява негативно на по-тревожните хора и им предизвиква допълнителен стрес.

"Когато биологичният часовник се настрои към астрономическото време, ние можем да си останем на него. Тревожните хора, които се опитват да контролират, няма как да преживеят още един стрес. И коронавирусът, и смяната на стрелките на часовника, са външни фактори. Трябва да се адаптираме към външния свят. Защо трябва да се прави трагедия от всяко нещо, което не зависи от нас?", каза още тя.

И сподели, че когато работи с пациенти, винаги ги съветва да вярват повече в себе си и собствените си сили.