Непосилно е за българския потребител да се ориентира кое сирене притежава оптималното количество водно съдържание по БДС. Да, цената е до някаква степен индикатор за качество, но в случая веществата, които се добавят в млечните продукти, запазвайки консистенцията им, са трудно доловими.

Затова на витрината има млечни продукти със 78% водно съдържание, които са на цената на прекрасно сирене, което съдържа само 54%. Така клиентът си купува вода, вместо сирене. Това заяви Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България, в предаването "Светът е бизнес", с водещ Ивайло Лаков.

"Финансово-икономическите интереси не трябва да играят водеща роля за определяне на имиджа на един продукт, който България произвежда от векове. Този продукт не бива да бъде повод за печелбарство на някои хора", заяви Зоров, цитирайки изказване на акад. Балтаджиева.

"Малко останаха на брой производителите, които се позовават и спазват всички хранителни стандарти по производството на млечни продукти, тъй като себестойността на сирене с високо водно съдържание прескача тази на качествените продукти ... Още повече, кризата с Covid доведе до стремглаво снижаване на оборотите, включително и през септември, при това без финансово подпомагане на сектора. Всички тези фактори принудиха някои производители да поемат именно по грешния път, тъй като високото водно съдържание се оказа единственият инструмент за оцеляване", обясни поризводителят пред Bloomberg TV Bulgaria.

От разговора стана ясно, че е изключително трудно за един производител на млечен продукт да работи по стандарите, да оцелява на пазара с конкурентни цени при неконкурентни показатели и да не излезе на загуба.

"Нашето предприятие не фалира, понеже имаме позиции в земеделието и животновъдството ... от единия сектор преливаме средства във втория и от втория в третия, но това в никаква степен не е правилният пазарен инструмент, тъй като това не може да продължава вечно", сподели гостът.

По отношение на финансовите стимули, насочени към подпомагане на хранителната промишленост и сектора на преработвателите на земеделски суровини, гостът заяви, че подобни помощи не са отпуснати, въпреки одобрения механизъм от ЕК.

"Евросредствата възлизат на 125 хил. евро помощи за ферма и до 800 хил. евро за предприятие, преработващо първична селскостопанска продукция. Нашият сектор не може да кандидатства за 60/40, тъй като се финансираме по европейския механизъм. И въпреки всичките устни и писмени апели, които отправихме към Министерски съвет и Министерството на земеделието, храните и горите, призивите се оказаха глас в пустиня.", каза още той.