Поне двама от всеки петима са се срещали по един или друг начин с психични разстройства като депресия, хранителни разстройства и др.

Обществото успява да налучка кое е наистина психичен проблем и кое е само емоция. В по-голямата си част хората у нас дават толерантни отговори по отношение на психичните проблеми.

Но под тези толерантни отговори личат очертанията на латентно отхвърляне.

Например, цели 45%, или почти половината, казват, че ако у нас някой признае психичен проблем, околните ще започнат да го отбягват. Личи подценяване на различните типове зависимости като реален обществен проблем.

В провокативен въпрос, 63% отговарят, че хората с различни зависимости (алкохол, наркотици и др.) всъщност страдат от форма на заболяване, а 37% избират друга опция – те просто нямат достатъчно силна воля. Индикаторът е по-скоро „лабораторно“ социологически и показва възможни крайности в интерпретациите. 37%, избиращи „липса на воля“ са важен за отбелязване обществен симптом за възможно пренебрежение към зависимостите като реален проблем на психичното здраве. . Между 10 и 25% – т.е. поне близо милион и половина пълнолетни българи, при живеещи в страната не повече от 5.5 милиона – се простира диапазонът на консервативните и дори ретроградни схващания.

Например, 12-13% не се колебаят да споделят, че ходенето на психолог или психиатър е каприз или срам.

65% приемат, че при психичен или емоционален проблем е най-добре да се потърси помощ от специалист.

Не е малък обаче и делът на предпочитащите опора сред близки и приятели (21%) или другите опции. Видими са разликите в отговорите при групите в различните образователни и подоходни нива – позоваването на близки и приятели е по-присъщо за хората с по-лоша жизнена перспектива.

Поставени в условна ситуация – ако, например детето им прояви проблем в развитието си – близо половината от запитаните избират опцията „специалист“. Останалите или биха потърсили близки, или се колебаят кой е правилният подход. Въпросът е преди всичко експериментален и разкрива по-скоро обществени инстинкти, отколкото детайлна картина.

Няма структурни различия между общата картина на мненията и картината при родителите, но като че ли именно родителите са и по-склонни да се доверят на специалистите. По-възрастните респонденти в по-голяма степен в сравнение с други групи биха предпочели да изчакат детето да надрасте проблемите. Разбира се, и при тях преобладават отговорите от типа „ще се консултирам със специалист“.

За 25% не е нормално мъжете да плачат. При мъжете въобще, като че ли, темите, свързани с психичното здраве, са и в по-голяма степен табу. Около две трети от българите казват, че, при проблем, най-добре е да се търси специалист по психологическа или психиатрична грижа, но в редица други индикатори проличава, че търсенето на специалисти по-скоро не е първата опция.

Ясно личи, че отношението към психичното здраве зависи от качеството на живота: по-голямо внимание към темата могат да си позволят групите с по-висок жизнен статус.

Обществото не е особено сигурно обаче по отношение на стреса и тревожността – над половината смятат, че това не са психични проблеми, но има и немалък дял, около и над една трета, които са на обратното мнение. Възможно е влияние тук да оказва и все по-активният стил на живот, който съвремието изисква, респ. стресът и тревожността са мислени и като системен проблем на съвремието.

Това са част от изводите от кратко експериментално изследване на „Галъп интернешънъл болкан“, заедно с фондация "Кожа - платформа за психично здраве", в навечерието на Деня на психичното здраве, което се фокусира върху по-леките форми на психични разстройства, зависимостите и т.н. Изследването е проведено „лице в лице“ сред 807 души в периода 3-11 септември.