Комисия от европарламента ще препоръча промени в законите за защита на европейските граждани от дезинформация. Това заяви пред БНР председателят на наскоро създадената в Европейския парламент Комисия за външна намеса Рафаел Глюксман.

Като конкретни страни, от които идват такива заплахи, той посочва Русия и Китай.

Глюксман, който е член на Прогресивния алианс на социалистите и демократите подчерта, че в групата му има "смазващо мнозинство" в подкрепа на тази комисия, въпреки несъгласието на някои негови колеги, в т.ч. и от България. Очакванията му са комисията да свърши работата, за която е създадена.

За Глюксман създаването на тази комисия е знак за края на европейската наивност. "Ние сме изправени пред външни атаки - дезинформационни кампании, хибридни заплахи, финансиране на антиевропейски политически партии и трябва да се изправим срещу тях. Досега само анализирахме намесата във всички избори и си казвахме: "Олеле, има руска намеса в кампанията за Брекзит! Вижте какво правят руските служби с Лигата в Италия", но никога не е имало общ подход по проблема в Европейския парламент", обяви председателят на комисията в ЕП.

Той определи като първата отговорност диагностициране на заплахите, които тегнат върху нашите демокрации. На второ място - да направим програма за законодателни промени, които ще позволят на ЕС да се защитава.

Дезинформацията е в сърцевината на нашето безпокойство и то не само когато става въпрос за "лоша информация", каквато винаги е имало. Говорим за координирана кампания, чиято цел е да заблуди общественото мнение в Европа, каза Рафаел Глюксман.

Като примерни теми той спомена "инвазия на мигранти или орди от хора с нетрадиционна сексуална ориентация, които идват да завземат дадена държава". Според него информацията се разпространявала от сайтове, свързани едни с други навсякъде в Европа.

"Целта е да се подкопае доверието в институциите, медиите, във всичко, което държи живи нашите демокрации. Така демократичният консенсус в Европа е изправен пред риск", смята Глюксман.

Подобна намеса има и при избори, според него. "По време на предизборните кампании имаше дирижирани движения по социалните мрежи, чиято цел беше да внушат, че този или онзи кандидат е замесен в една или друга афера, което изобщо не беше вярно. А това би могло да има пряко влияние върху самия вот", допълва Глюксман.

Първо трябва да поработим върху отделните случаи, които после да ни позволят да изготвим общо законодателство, изтъква ръководителят на комисията за външна намеса.

"Има кампании, които са различни в зависимост от различните страни и тревогите на хората в тях, но имаме нужда от обща рамка, с която да защитим хората. Така че ние ще се заемем с проучването на конкретни случаи и след това ще изготвим препоръки, които да важат за всички страни. Когато независимите медии в дадена страна са слаби, тя е много по-сериозен обект на дезинформация. Колкото по-непрозрачно е финансирането на политическите партии, толкова повече те са зависими от средства, идващи от външни сили", обясни той.

"Но има логика, която навсякъде е една и съща, независимо от темата, която се развива - накрая се озоваваме във фабрика за тролове в Санкт Петербург. Тя пуска първите съобщения, а те се поемат и възпроизвеждат от действащи лица в държавата. Така че това, което ние трябва да разберем, е как, въпреки че тези кампании всеки път са различни, схемата винаги е една и съща. И да се защитим от нея", отчита Глюксман.

По думите му не живеем във време на братство, а в изключително конфликтен свят, в който на границите на ЕС има враждебно настроени сили към европейския проект, а в самия съюз има групи, изцяло предразположени да работят съвместно с тях.

Той обяви, че в комисията ще бъдат канени експерти и хора, които да правят проучвания по специфични случаи - било за корупция или дезинформация.

"Външната намеса не се състои само от дезинформация, колкото и важна да е тя. Съществува и въпросът с финансирането на политическите партии, кибератаките срещу неправителствените организации, държавни институции, кандидати на избори. Всичко това е част от обща схема и подход - на дестабилизация на европейските демокрации.

Не сме на път да създадем министерство на истината (описано в романа на Джордж Оруел "1984" - б.р.), заяви председателят на новата комисия в ЕП.

"Няма да им кажем: "Имате право да мислите така, а не иначе". Това, че хората смятат, че трябва да вземат парацетамол, за да се излекуват от коронавирус, не е мой проблем - аз не съм лекар. Аз искам да знам дали има чужди държави, които са успели да ги убедят да го правят. Ако е така, става дума за действие, което цели да дестабилизира обществото, а не просто за неправилно мнение", заяви Глюксман.

По думите му нехаресването на институциите е общ проблем и за Западна, и за Източна Европа. Същото важи и за политическия живот, презрение към политическия и медийния елит и на това трябва да се отговори. Ние ще се опитаме да осигурим елементите, които ще ни позволят да възстановим демократичната плът, защото само здраво тяло може да окаже съпротива на такива намеси", обясни Рафаел Глюксман.