Екип учени от университета в Питсбърг, ръководени от българин, са изолирали силно и ефективно антитяло, специфично срещу COVID-19. Резултатите от всички изпитания бяха оповестени от "Cell" - едно от най-реномираните научни списания, което публикува само обективни и значими за науката данни. Проф. Димитър Димитров стои в основата на откритието.

"Cell" не дава трибуна на всеки. Публикува само значими и много добре проверени открития. Но и без тази публикация, екипът на проф. Димитров е сред най-респектиращите научни отбори в света. Най-малкото, защото има вече зад гърба си няколко ефективни антитела, с които вируси като Хендра и Напа не са страшни и смъртоносни като Ебола, свършили са си работата и срещу първите два опасни коронавируса. И можеше да се очаква, че ще се опитат да надхитрят и COVID-19. И че ще са едни гърди пред големите фармакомпании.

"То стана готово за една седмица. Беше публикувана вирусната последователност на нуклеотидите някъде към края на януари, ние мигновено след това синтезирахме вирусната частица и някъде към края на февруари имахме антитялото. И даже имахме патент. Просто много бързо, много по-бързо отколкото всички останали. Останалите даже големи компании през март ги откриха техните антитела. Но ние сме малка група и за нас трае доста дълго време да характеризираме антитялото.", коментира проф. Димитър Димитров - център за изследване на терапевтични антитела, Университета в Питсбърг.

Разработването на специфични антитела за лечение на вирусни инфекции не е особено популярна концепция. И не е от дискутираните като изход от ковид кризата. Но екипът от Питстбърг е на път да промени дневния ред.

" Известно е, че антителата са изцяло положителни, когато става дума за бактериални токсини, за инфекции от такъв характер. Но при вирусите въпросът е много индивидуален за всеки вирус. А за този просто не знаем. Имаме вируси, при които антителата са 100% позитивни по отношение на неутрализацията. Има и такива, при които антителата изобщо не помагат. Давам типичен пример - вирусът на СПИН, при който антителата са само един белег, че човекът боледувал е заразен с ХИВ и нищо повече. Така че от този аспект антителата са с все още неизяснена перспектива.", коментира доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по експериментална имунология, БАН.

Но перспективата за проф. Димитров е отдавна изяснена. Той има богат опит най-вече с вирусите и в портфолиото си има много успешни разработки.

" Преди 20 години ние бяхме първите да изолираме антитела срещу Сарс, след това се среща срещу Мърс този който е Саудитска Арабия дойде от камилите, камилския вирус и след това срещу един и вируси в Австралия и в Индия - Хендра и Нипа.". По-малко по размери, което означава две неща. Първо, то се свързва с вируса по-добре, защото е по-мъничко и просто може да се нагоди по-добре и второ, прониква между тъканите на човека. То прониква по-добре навсякъде. И както се знае, този вирус инфектира не само белия дроб, той инфектира и другите тъкани. Така че тъй като то прониква по-добре, може да бъде по-ефективно в цялото тяло.", каза още проф. Димитров

Антителата срещу смъртоносните Хендра и Нипа дори са одобрени за производство и се използват за лечение на хора в Австралия. Така че ученият има изчистен и точен подход и с ковид реагира светкавично. От голямата и сложна молекула на антитялото, избира само онзи малък участък, който се свързва специфично със самия вирус. И така блокира връзката на вируса с онези рецептори на клетката, които го пускат вътре. Много хитър подход, който предопределя всичките предимства на тяхната малка молекула, която набичат Ей Би 8.

Макар и бързо синтезирана, Ей Би 8 трябва да извърви своя дълъг път да докаже ефективност. За целта екипът търси подходящи модели. Разработени са мишки с човешки рецептори, за да могат да бъдат заразявани с COVID. Но работата потръгнала истински, когато успели да модифицират така вируса, че да може да заразява всяка мишка. Това дава на екипа шанс да докажат по-бързо ефективността на Ей Би 8.

"В момента в който направиха другия модел, веднага ние можехме да използваме много повече мишки и след това да видим каква е дозата, минималната доза, която може да бъде протектираща. И в следствие на това ние показахме с този модел, че дори и с много много малко антитяло, значи 50 микрограма на мишка, тя съответства на човек 100 милиграма.", споделя проф. Димитът Димитров.

За сравнение, някои от големите фармакомпании, според последните им публикувани данни, са постигнали значим ефект на защита, но със 7 грама от избраните антитела. На този етап Ей Би 8 също така е минал и през тестове и за безопасност - или липса на странични ефекти.

"Ние специално го изследвахме също затова колко безопасно може да бъде, като показахме че то не се свързва към абсолютно всички човешки белтъци, които ние ги пробвахме - примерно 6000 белтъка, а само към този белтък.", каза още той

Доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по експериментална имунология, БАН коментира, че "Рискът е много малък, защото те са доста малки тези антитела, когато са разработени. Антителата сами по себе си, когато са моноклонални, когато са за специфична терапия, рискът е много малък. Разбира се, има чисто чисто технологични препятствия, които предполагам, че авторите на тези иновации ще си решат. Малките по размери частици,, а това е едно много малко, специфично направено антитяло имат и малко присъствие в организма. Доста бързо се изчистват малките молекули нямат дълъг полуживот. Но това е проблем на който те ще намерят решение.

"Освен това другото, което е важно исках да кажа, да не забравя - това антитяло е много, много стабилно. Всъщност, специални тестове, които другите по принцип не правят, поне не са публикувани и то е новото. Например стоя три месеца при човешка температура 37 градуса, след това го взимаме и никакви промяна в ефективността.", споделя проф. Димитров.

Според учения, активността на Ей Би 8 може да бъде увеличена до 6 месеца, което е съвсем съизмеримо с времето на защита, които биха дали разработваните за сега ваксини. Или би могло освен за лечение, да се използва като пасивна ваксина за защита на най-уязвимите на вируса групи. Там където и най-добрата ваксина не може да помогне.

" Ясно е, че дори да имаме прекрасна ваксина срещу каквото и да е тя никога не покрива 100% от населението, поради редица фактори най-вече някои генетични предпоставки, някои заболявания, които правят невъзможно използването на ваксината или пък невъзможност да се получи позитивна терапия. Така че, антителата в този случай биха подействали като ... нека да кажем на дублираща терапия, която да покрие едни такива пропуски, ако разбира се при условие, че те бъдат успешни и разработени като терапия. Те обаче за сметка на това могат да действат много бързо и да се третират вече болен човек.", казва доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по експериментална имунология, БАН.

Малките размери на Ей Би 8 предопределят и друго негово предимство. Тъй като влиза много точно в онзи активен център, с който вируса се свързва с рецепторите на клетката, никакви негови мутации не променят действието му.

" Да. Това е другата особеност, това което показахме в нашата статия - ние също го тествахме срещу всички мутанти на вируса, които са изолирани до момента в хора. И той работи срещу всички.", каза още д-р Димитров.

"Всяка една специфична терапия е силна положително и аз смятам че Пътя е това е пътя за развитие да се търси специфична ваксина и специфична терапия, а не да се пробват хиляди вещества с общо действие. Спомнете си само от февруари насам колко и какъв е списъкът с вещества и агенти и стари лекарства, които бяха ползвани с всякаква цел за някакъв кратък период, след което изобщо не се нищо за тях.", коментира доц. Андрей Чорбанов - Лаборатория по експериментална имунология, БАН.

Предстои Ей Би 8 да докаже своята ефективност при хора. Но за целта екипът трябва да получи разрешение да го произвежда. Вероятно ще излезе и друго препятствие - цената.

Производството на моноклоналните антитела е доста сложен, скъп и бавен процес. Но на пазара сигурно ще излязат още няколко терапевтични антитела, които със сигурност ще свият цените.

А екипът от Питстбърг отбелязва друго свое постижение - завършиха разработката си за 8 месеца, последно им трябваха 2 години. Но и с този срок са решени да се справят. От сега се готвят за следващата пандемия.

Проф. Димитър Димитров - център за изследване на терапевтични антитела, Университета в Питсбърг заяви: "Това, което правим е много интересно Има вируси, които ние знаем, че са в животни и могат да прескочат към хора. Ние превантивно разработваме антитела срещу тези вируси. В момента даже вече имаме някои."

Финалът на тази надпревара се вижда, а също и началото на следващата. Но тогава трябва да сме по-бързи и по-добри.