Доверието между Китай и САЩ достигна най-ниското си ниво. През последните месеци множество действия и думи от американски ястреби предполагат, че те са готови да предизвикат нова Студена война.

Но въпреки че отношенията са в нов исторически прелом, агресията не трябва да формира курса за бъдещето, пише за China-United States Exchange Foundation Куй Лиру, старши изследовател в Института Тайхе и бивш президент на Китайските институти за съвременни международни отношения.

Стратегическата конкуренция е водеща и в центъра на политиката на САЩ спрямо Китай още от времето, когато Китай се смяташе за основен претендент. По дефиниция претендентът означава, че поставя предизвикателства пред световната хегемония на САЩ, от икономическото и финансовото поле до военното и технологичното. САЩ смятат, че трябва да калибрират своята китайска политика и да предприемат решителни действия, за да я балансират, това консенсусът в САЩ.

Реалистите възприемат възхода на Китай като предизвикателство, какъвто е случаят с всички големи конкуренции между страни. Стратегическата конкуренция се превърна в доминираща тема в отношенията Китай-САЩ. Но стратегическият съперник не е същото като основен враг и затова се появява несигурност. Начинът, по който се третират отношенията, ще има отношение към сложен набор от въпроси като глобалната икономика, политика и сигурност.

Така че, докато провеждат политика за ограничаване на възхода на Китай, САЩ трябва да обмислят необходимостта от сътрудничество, за да се справят с реалните общи предизвикателства. Администрацията на Обама горе-долу действаше по тази линия в последния си етап.

Ястребите в САЩ вярват, че Китай е насочил вниманието си да замени САЩ като глобална сила - хегемон и че действа по всякакъв начин за постигане на тази цел, обхващащи икономическата, военната, технологичната, външната политика, идеологическите и публични фронтове.

Те виждат толкова значителна враждебност в отношенията, че САЩ са в критичен момент. Всеобхватните действия за ограничаване на Китай отразяват това виждане. Отделянето от Китай е най-важната мярка в краткосрочен план. Дясното крило използва антикомунистическа идеология за влияние върху вътрешното обществено мнение.

Въпреки че има забележителна разлика между американския президент Доналд Тръмп и ястребите в политиката за Китай, хардлайнерите и техните политики стават все по-доминиращи през последните три години. В резултат на това Китай е принуден да предприеме съответните мерки за противодействие. Новата норма на разгорещена война на думи вече подкопа политическото доверие, необходимо за стабилизиране на двустранните отношения. Много хора вярват, че отношенията са изправени пред безпрецедентни заплахи.

Тръмп възлага своите надежди на усилията да прехвърли вината върху Китай за пандемията с коронавируса, за да отклони вниманието от собствения си неуспешен отговор. Всичко е позволено в усилията да спечели политически точки с наближаването на изборния ден. Китай не трябва да оставя нищо на случайността.

В обозримо бъдеще може да сме изправени пред затруднения в структурната промяна в отношенията, при които загубата на баланс в стратегическата конкуренция трябва да се управлява, за да се предотврати излизане от контрол на ситуацията и да се стигне до конфронтация.

Стратегическа конкуренция постави отношенията Китай-САЩ на милостта на политиката, но дори това минимално ниво на взаимно доверие остава твърде оскъдно за ефективното управление на двустранните връзки.

Най-реалистичният подход е да се управляват рисковете, доколкото е възможно, чрез споделено разбиране, информираност, основани на исторически опит за последиците от конфронтацията. Това е пасивен, крехък отговор, който до голяма степен зависи от несигурната компетентност на персонала, ангажиран и от двете страни. Все едно да оставим бъдещето на съдбата.

Има ли шанс за спасение в тази опасна ситуация? Въз основа на текущия анализ, структурната конфигурация няма да се промени основно. В този контекст краткосрочната политическа еволюция в САЩ ще има значителни последици за нейните политически позиции. С изборите, които предстоят скоро, хората ще следят отблизо как изглежда съставът на следващата администрация и политиките й. Няма да има фундаментална промяна в политиката на САЩ спрямо Китай, независимо, кой ще спечели Белия дом.

В основата си ефективното управление на стратегическата конкуренция ще зависи от това дали двете страни могат да създадат стабилна рамка за поддържане на двустранни връзки, базирани на реалистично разбиране и правилно управление на стратегическата конкуренция при нова конфигурация. Тази рамка за взаимоотношения трябва да има за цел да възстанови стратегическия баланс.

Има два различни подхода за тази цел, първият е активното и конструктивно мислене и политическите насоки от страна на политиците. За това се застъпва Китай. От страна на САЩ, реалистите показаха този елемент в разбирането си за възхода на Китай и стратегическата конкуренция между двете страни.

Другият подход e влошаване на ситуация, което ще означава влошени отношения, генериращи повече негативни последици или дори ефекти, които надхвърлят нашето въображение в този момент.

Така че и двете страни трябва да работят за постигане на правилния път на конструктивен диалог и възстановяване на баланса за по-светло бъдеще.