Щитовидната жлеза е изключително важна за здравето на човек. Тя притежава уникалното свойство да извлича и натрупва йода, който циркулира в кръвта. Това спомага за произвеждането на тиреоидни хормони. Най-важните сред тях са тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3). Те влияят на метаболизма, растежа и развитието на организма. Увеличаването или намаляването на тези хормони обаче води до появата на различни болести.

Свръхпроизводството на хормони от щитовидната жлеза води до появата на базедова болест. Тя е автоимунно нарушение и е по-честа при жените отколкото при мъжете. В основата на базедовата болест седят тежки емоционални травми като загубата на близък човек. Негативна роля може да изиграе и дългогодишното неразбирателство в семейството. Влияние оказват и други фактори като лошите битови условия, тежкият физически труд, еднообразното хранене. При децата най-честата причина за появата на болестта е недостатъчният прием на йод. Заболяването може да изненада и жени по време на бременността или веднага след раждането.

Постоянната умора е един от първите клинични симптоми на заболяването. Друг индикатор е загубата на тегло въпреки редовното хранене и повишения апетит. Освен това хората спят по-лошо и стават емоционално лабилни. Пациентите получават нервни кризи, често ги избива на плач. Сърцето им пък започва да работи ускорено. Пулсът надскача нормалните 60 удара в минута и стига до 90 - 110 удара за минута. Бляскавият поглед и кадифената кожа са други от симптомите на болестта. Характерна особеност са изпотяването и лекото треперене на ръцете.

Базедовата болест е лечима. Човек трябва да пие медикаменти поне година и половина. Ако пациентите спрат лекарствата по-рано, се връщат в изходна позиция. Хората с това заболяване не бива да се излагат на слънце и трябва да почиват повече. В началото на лечението пък е добре да си вземат отпуск.

Гушата е друг проблем на щитовидната жлеза. Понякога увеличаването е толкова голямо, че може да предизвика компресия на трахеята и хранопровода. Клиничните признаци са кашлица, задух и нарушения в гълтането. При децата най-честата причина за появата й е недостатъчният прием на йод. Лечението е с йодни препарати. В някои случаи обаче се налага операция.

Намалената функция на щитовидната жлеза води до хипотириоидизъм. Обикновено такива оплаквания започват да имат жените след менопаузата. В рисковите групи са и бременните и децата в пубертета. Недостатъчното производство на тиреоидни хормони може да причини не само физически, но и умствени увреждания на плода по време на бременността. Коварното е, че в ранните стадии заболяването рядко дава ясни симптоми. В по-късната фаза се получават редица оплаквания като лесна уморяемост, зиморничавост, забавяне на пулса. Косата и ноктите стават чупливи. Пациентите започват да се оплакват от болки в мускулите и влошаване на паметта. С напредването на болестта може да се стигне дори до забавяне на говора и нарушения в концентрацията. Диагностиката става с хормонално изследване - най-често ТСХ и свободен Т4. Задължително трябва да се направи и ехографско изследване на щитовидната жлеза. В повечето случаи се изследват и антитела, които могат да потвърдят автоимунния характер на заболяването. Важно е да се уточнят и нивата на холестерола, триглицеридите, кръвната захар, чернодробните и някои други ензими. Лечението става с хормонозаместваща терапия.