Депутати от Европейския парламент от трите православни държави в ЕС - Гърция, Румъния и България - поискаха православният Великден също да бъде обявен за неработен ден в Брюксел и Страсбург, както тази седмица за неработен беше обявен католическият Великден, празнуван тази година на 12 април. Засега обаче Европарламентът не показва склонност да реагира и понеделникът след православния Великден си е обикновен работен ден.

Това раздразни изключително много източноправославните страни, като Гърция, Румъния и, разбира се, България, предава РФИ в репортаж. Източноправославните държави сезираха Европейския парламент, за да стане и техният Великден неработен ден. За момента обаче евродепутатите от България, Румъния и Гърция получиха само временно решение на проблема – пленарната сесия, която трябва да се проведе в Страсбург от понеделник, 20 април, до четвъртък, 23 април, ще бъде съкратена с 24 часа, за да може депутатите, които желаят да празнуват православния Великден, да могат да го направят.

Всичко това разпалва с нова сила дебата за влиянието на религията върху Европейския парламент и институции.

Етиен дьо Понсен, посланик на Франция в България, коментира, че след последната вълна на разширяване през 2007 г. към Европейския съюз се присъединиха две нови източноправославни държави – България и Румъния.

Така заедно с Гърция източноевропейските страни станаха три. Те представляват около 8% от населението на Европа. Ето защо е напълно естествено и съвсем законно трите държави да настояват религиозните им традиции също да бъдат признавани. В крайна сметка източноправославният Великден е също толкова важен и значим празник, колкото и католическият Великден. В дните около Великден цялата държава на практика спира да работи – тук говоря и за трите източноправославни страни, които споменах. Великден е най-големият религиозен празник и бих могъл дори да добавя, че за източното православие Възкресението на Христос има по-голямо значение, отколкото Коледа, добавя посланикът.

Не бих казал, че в европейските институции съществува напрежение между православни, католици и протестанти. Въпреки това в момента, в който се обсъждаха реформите в европейските институции, вписани в Лисабонския договор, се повдигна изключително оживен дебат, особено по отношение на религията и по отношение на това да бъде ли записана Европа като християнска или не. Спореше се и за това дали в текстовете, свързани с европейските институции, да бъде поне споменато, че най-разпространената религия в Европа е християнската. Разбира се, това е малко по-различен дебат, далеч от споровете между източноправославни и католици, но все пак е пример за това как религията влияе на европейските институции”, завършва Етиен дьо Понсен.