В далечната 1939 г. Стоян Романски, един от най-големите ни езиковеди и фолклористи издава книгата “България в образите на Феликс Каниц”. Още тогава малката книжка от около 200 страници се превръща в живо свидетелство за изчезващата българска реалност от 19. век.

Преди броени дни от издателство МС й вдъхна нов живот. От там поясняват, че тя е на варненския книжен пазар и се опитва да възкреси частица от нашето минало. Новото издание се превръща в увлекателен пътепис от българските земи през погледа на Феликс Каниц.

Кой е Каниц? Заклет пътешественик, поданик на Австро-унгарската империя, майстор на четката и перото. Има интуитивния усет за красивото, автентичното. Занимава се с наука и изследва балканските народи. Научните му съобщения, рисунки, акварели и карти от експедициите, които провежда, се доставят в Императорската кралска академия. Член-кореспондент е на Географските дружества в Дрезден, Берлин, Виена и Санкт-Петербург.

В книгата си Стоян Романскси запечатва всичко, създадено от Каниц. От гравюрите му придобиваме представи за хайдушкото движение по нашите земи. Невероятни са щрихите на гайтанджийскитите му работилници в Трявна, предвестник на първата българска фабрика в Сливен. В акварелите си запечатва останки от някогашното величие на Преслав, изумителната природна гледка към Белоградчишките скали. Щрихира великолепно тесните улички в Сливен, Трявна, Търново, Габрово и много други .

Романски придружава рисунките със запазените подробни текстове към всяка една от тях. Каниц описва всичко подробно. Пейзажът, който вижда, археологическите паметници, край които минава, описва архитектурата на сградите. Характерни са хората, с които се среща – българи, гърци, турци, арменци, арнаути. Всичко го впечатлява - чертите на лицето, очите, носиите. От всичко наоколо се усеща пълнокръвния живот, който тече наоколо.