Има нещо жестоко в начина, по който останалият свят наблюдава опита на Швеция с пандемията от коронавирус, пише Гидиън Ракмън за Financial Times.

Отказът на страната да предприеме строга карантина е приветстван от десни популисти по целия свят. За разлика от тях либералната левица в голяма част от Европа и Америка изглежда почти нетърпелива да чуе, че експериментът е завършил с бедствие и отчаяние.

Неизбежно реалната ситуация в Швеция упорито отказва да се съобрази с идеологическите пристрастия на външния свят. Като цяло песимистите изглежда печелят в спора. Но този модел за справяне с коронавируса има много малко общо с либертарианството или десния популизъм. Вместо това той изглежда като типично шведски провал - свързан с прекомерната вяра на левичарски настроената страна в нейния научен потенциал и бюрократичен елит.

Стокхолм не игнорира напълно Covid-19. Събиранията на повече от 50 души бяха забранени и се изградиха нови здравни заведения. Шведите бяха посъветвани да практикуват социално дистанциране и мнозина избраха да работят от вкъщи. Но политиката като цяло се опира на препоръки, а не на правила. Училищата, магазините, ресторантите и фитнес залите останаха отворени. Целта на страната беше да поддържа обществото и икономиката работещи, като същевременно не позволява на здравната система да бъде претоварена и се стреми бързо да постигне „стаден имунитет“.

В някои отношения Швеция се възползва от по-разхлабения си подход. Децата в страната не претърпяха последиците от затварянето на училищата. Но експортно ориентираната икономика не беше пощадена от рязко свиване. А смъртността от Covid-19 изглежда шокиращо висока в сравнение със съседите, които наложиха по-строга карантина. Смъртността на глава от населението в Швеция е приблизително 10 пъти по-голяма от нивото на съседна Норвегия. Имаше дори дни, в които смъртността на човек бе най-високата в света.

Вярно е, че общата смъртност в Швеция все още е по-ниска от някои други страни, които наложиха много по-строга карантина - особено Великобритания. Но има малко доказателства, че Швеция е успяла да направи кривата на инфекциите по-плоска. Шведите също така бяха жегнати от решението на съседи като Дания и Финландия, които отвариха границите си една към друга, но не и спрямо Швеция.

На фона на тези признаци на неуспех вътрешната критика към политиката на Стокхолм спрямо Covid-19 става все по-силна. Един отколешен критик е Лена Айнхорн, вирусолог и виден интелектуалец. Д-р Айнхорн заяви на неотдавнашен семинар, проведен от Центъра за геополитика към Кеймбриджкия университет, че счита политиката на своята страна за „лудост“ - и до голяма степен в разрез с нормалния подход „на много добра грижа за своите граждани“. Тя добави: „Това разби цялата ми представа за стабилна и разумна Швеция.“

Д-р Айнхорн се страхува, че основните печеливши от провала на политиката относно Covid-19 ще бъдат шведските демократи, крайно дясна опозиционна партия с корени в неонацисткото движение. Но фактът, че именно крайно десните оглавиха критиката, показва колко е трудно да се впише историята на Швеция в глобалния наратив, който се опитва да изправи „безотговорните“ десни популисти срещу „отговорните“ центристки правителства, които „следват науката“. Шведският премиер Стефан Льовен е социалдемократ. Един отличителен аспект на подхода на страната е начинът, по който политиката бе формирана и представена от учени и технократи, като Андерс Тегнел, главният епидемиолог на страната, се превърна в лицето на шведския подход и нещо като национална икона.

Парадоксално е, че може би именно успехът на Швеция като нация доведе до очевидния й провал с пандемията. Представата за себе си като страна, която е свръх разумна и модерна, означава, че Швеция е достатъчно уверена и сплотена, за да не следва международния консенсус. Вместо това политиците избраха да се доверят на собствената си преценка. Но шведската самоувереност може би премина в арогантност относно предполагаемата превъзхождаща рационалност на страната, което след това доведе до грешки в политиката.

Николас Айлот, професор по политика в университета Сьодертьорн в Стокхолм, прави паралел между политиката на Швеция спрямо пандемията и нейното справяне с кризата с бежанците през 2015 г. И в двата случая страната се отличаваше от международната общност заради своя различен и радикален подход. Но и в двата случая шведското изключение не сработи много добре.

За дълъг период Швеция предлагаше автоматично убежище на всички сирийци - политика, по-либерална дори от тази на Германия. По ирония на съдбата свръх благосклонната политика на Швеция към мигрантите си навлече презрението на много от същите американски десни, които сега хвалят страната заради Covid-19. Различната политика на Швеция спрямо бежанците първоначално беше източник на национална гордост. Но в крайна сметка правителството призна, че тя е неустойчива и промени курса.

Нещо подобно може би се случва сега по отношение на коронавируса. Според Айлот: „В Швеция често има почти национален консенсус по даден въпрос, след което изведнъж пада тухла от стената и всичко се променя.“

Нямаше лоши чувства спрямо решението на страната да следва своя собствен път относно Covid-19 и бежанците. Провалът на Швеция - ако това е, на което ставаме свидетели - би трябвало да предизвиква тъга, а не злорадство.