Лихвената статистика, която БНБ публикува за април 2020-а, показва, че лихвите по левовите кредити за потребление са нараснали както в сравнение със същия период на миналата година - средно с 1.7 процентни пункта до 9.72%, така и в сравнение с март 2020-а - средно с 2.06 процентни пункта. При това става дума за новоотпуснати заеми - т.нар. "нов бизнес". Логично се е увеличил и годишния процент на разходите по левовите кредити за потребление - средно с 2.29 процентни пункта до 12.09 процента годишно.

Този ръст само за месец не може да бъде обяснен с поскъпването на банковия привлечен ресурс. Напротив, средната лихва по привлечените средства от граждани на годишна база през април намалява с 0.05 процентни пункта по левовите и с 0.07 процентни пункта по евро депозитите до 0.10 процента.

И това намира отражение във вече отпуснатите (т. нар. салда) потребителски заеми в левове, тъй като лихвените нива по заемите за граждани в национална валута се формират на базата на лихвите които банките плащат по левовите депозити на населението. И тъй като лихвите по тези депозити са намалели, то и средната лихва по салдата за потребителски заеми в левове на годишна база се е свила с 0.48 процентни пункта до 6.99 процента.

Два са основните фактори за поскъпването на потребителските заемите.

Поскъпването на новоотпуснатите заеми за потребление в левове може да се обясни с два фактора, които за съжаление най-вероятно ще имат все по-силно влияние занапред. На първо място това е рязкото влошаване на икономическата среда, която кара банките да увеличат рисковата надбавка по новите зами за населението, тъй като с основание се опасяват от влошаване на качеството на кредитите за потребление заради загубата на доходи на много граждани. А влошаването на качеството ще доведе до допълнителни немалки разходи за провизии.

На второ място с по-високата лихва банките ограничават натиска за отпускане на нови заеми, тъй като държат да запазят нивото на високоликвидните си активи поради видимото намаляване на ръста на депозити от хората. Несигурната макроикономическа среда и липсата на политически независим кредитор от последна инстанция прави банките изключително чувствителни по отношение на ликвидността като явно я превръщат в цел, която има значителен приоритет пред разширяването на бизнеса.

А жилищните кредити?

Данните за лихвите по левовите кредити за потребление са показателни, защото като сума - 11.83 млрд. лева, те са 93.8% от всички заеми за потребление. При жилищните кредити ситуацията е малко по-различна. При тези заеми за нов бизнес средната лихва по левовите кредити (общо 10.96 млрд. лева ) продължава да намалява - с 0.31 процентни пункта на годишна база до 2.85 процента.

Но по жилищните заеми в евро ( общо 1.75 млрд. лева) на годишна база средната лихва расте с 0.18 процентни пункта до 3.74 процента. При това увеличението за периода март - април 2020-а (0.26 процентни пункта) е видимо по-високо от средногодишното. Явно е въпрос на време лихвите и по новите левови жилищни заеми да поемат бавно нагоре и причините за това са същите, които вдигат цената на потребителските кредити.