Събития:

364 г. – Валентиниан I е избран за римски император.

1799 г. – Официално е утвърден като град Бърлингтън (Масачузетс).

1813 г. – Битка при Лайпциг: В Калиш е сключен съюз между Русия и Прусия, насочен срещу Франция.

1838 г. – Обявена е независимостта на Долна (Френска) Канада, дн. Квебек.

1838 г. – Създаден е окръг Пойнсет в щата Арканзас, САЩ.

1839 г. – Създаден е окръг Джърси в щата Илинойс, САЩ.

1872 г. – Видинският митрополит Антим I е избран за първи екзарх на Българската екзархия.

1884 г. – Създаден е Военноморския духов оркестър.

1895 г. – Създаден е първият градски парк от европейски тип в България Аязмото в Стара Загора.

1897 г. – Последният монарх на Мадагаскар – кралица Ранавалона III е екстрадирана на остров Реюнион и Мадагаскар е превърнат във френска колония.

1904 г. – Основан е спортен клуб Бенфика Лисабон.

1908 г. – Oвдовелият български княз Фердинанд I сключва втори брак – с принцеса Елеонора фон Ройс-Кьостриц.

1909 г. – За първи път е отбелязан Международен ден на жената – в САЩ от бившата социалистическа партия в страната.

1922 г. – Обединеното кралство приема независимостта на Египет.

1925 г. – В Турция кюрдите въстават срещу правителството.

1943 г. – Втората световна война: Британски самолети бомбардират Берлин през деня.

1947 г. – В Тайван започва 40-годишен период на бял терор, станал причина за смъртта на около 140 хил. души – през 1995 г. денят е обявен за Ден в памет на жертвите.

1948 г. – Последните английски войски се изтеглят от Индия.

1948 г. – Сформирана е израелската пехотна бригада Голани, известна още и като Бригада № 1.

1959 г. – Направен е първият успешен полет от поредицата от американски орбитални ракети-носители Тор-Аджена с извеждането на Дискавърър 1.

1960 г. – Закрити са 8-те зимни олимпийски игри в Скуо Вали, Калифорния, САЩ.

1966 г. – Край село Павел пада малък метеорит (около 2 – 3 kg). Това е най-големият метеорит паднал в България.

1968 г. – Основан е град Ауровил.

1969 г. – Състои се премиерата на българския игрален драматичен филм Танго.

1972 г. – Създадена е Автономна област Южен Судан.

1974 г. – След седем годишно прекъсване САЩ и Египет възстановяват дипломатическите си отношения.

1975 г. – При влакова катастрофа в Лондонското метро загиват 43 души, 20 са ранени.

1978 г. – Отворен е за посещение Пантеонът на Възрожденците в Русе.

1986 г. – Подписан е Единенят европейски акт в Хага.

1988 г. – Закрити са 15-те зимни олимпийски игри в Калгари, Канада.

1991 г. – Обявен е края на първата война в Залива.

1994 г. – ЮАР предоставя контрола на анклава Уолфиш Бей на Намибия.

1998 г. – Косовска война: Започва конфликтът между албанските сепарати от АОК и югославските сили за сигурност.

2000 г. – Групата Oasis издават своя 4-ти самостоятелен албум Standing On The Shoulder Of Giants.

2004 г. – Над 1 млн. тайванци се включват в демонстрацията, наречена 228 ръка за ръка, образувайки 500-километрова жива верига в памет на жертвите от 40-годишния период на бял терор в страната.

2008 г. – Избухва Пожарът във влака София – Кардам, при който загиват 9 пътници.

2010 г. – Закрити са 21-те зимни олимпийски игри във Ванкувър, Канада.

Родени:

1518 г. – Франсоа III, френски дофин († 1536 г.)

1533 г. – Мишел дьо Монтен, френски писател († 1592 г.)

1683 г. – Рене-Антоан Реомюр, френски естествоизпитател († 1757 г.)

1690 г. – Алексей Петрович, руски цар († 1718 г.)

1712 г. – Луи-Жозеф дьо Монкалм, френски военачалник († 1759 г.)

1792 г. – Карл Ернст фон Баер, руски естественик († 1876 г.)

1820 г. – Илайша Кент Кейн, американски лейтенант († 1857 г.)

1823 г. – Ернест Ренан, френски писател († 1892 г.)

1840 г. – Анри Дюверие, френски пътешественик († 1892 г.)

1841 г. – Муне-Сюли, френски артист († 1916 г.)

1859 г. – Вълко Велчев, български генерал († 1935 г.)

1867 г. – Александър Протогеров, български генерал († 1928 г.)

1873 г. – Жорж Тьони, белгийски политик († 1966 г.)

1875 г. – Тодор Попантов, български революционер († 1954 г.)

1878 г. – Стефан Ангелов, български лекар († 1964 г.)

1880 г. – Тодор Страшимиров, български политик († 1925 г.)

1882 г. – Херберт Силберер, виенски психоаналитик († 1923 г.)

1885 г. – Лалю Метев, български индустриалец († 1957 г.)

1886 г. – Макс Фасмер, немски лингвист († 1962 г.)

1893 г. – Иван Васильов, български архитект († 1979 г.)

1894 г. – Бен Хехт, американски драматург († 1964 г.)

1895 г. – Вадим Лазаркевич, руски художник († 1963 г.)

1895 г. – Марсел Паньол, френски писател († 1974 г.)

1898 г. – Лили Рубичек-Пелер, австро-американски педагог († 1966 г.)

1898 г. – Франц Беке, немски офицер († 1978 г.)

1901 г. – Лайнъс Полинг, американски химик, Нобелов лауреат през 1954, Нобелов лауреат през 1962 († 1994 г.)

1903 г. – Винсънт Минели, американски филмов режисьор († 1986 г.)

1907 г. – Емилиян Станев, български писател († 1979 г.)

1912 г. – Клара Петачи, метреса на Мусолини († 1945 г.)

1913 г. – Петко Абаджиев, български художник

1913 г. – Франтишек Шорм, чешки химик († 1980 г.)

1915 г. – Питър Медауар, английски биолог, Нобелов лауреат († 1987 г.)

1919 г. – Цанко Кильовски, български офицер († 1976 г.)

1922 г. – Юрий Лотман, руски семиотик († 1993 г.)

1923 г. – Илия Темков, български диригент († 2002 г.)

1929 г. – Франк Гери, американски архитект

1930 г. – Лион Купър, американски физик, Нобелов лауреат през 1972 г.

1937 г. – Иван Николов, български писател († 1991 г.)

1938 г. – Никола Спиридонов, български шахматист

1939 г. – Даниъл Ци, американски физик, Нобелов лауреат през 1998 г.

1940 г. – Марио Андрети, италиано-американски пилот от Формула 1

1941 г. – Андрю Росос, канадски историк

1942 г. – Дино Дзоф, италиански футболист

1943 г. – Ханс Дейкстал, нидерландски политик († 2010 г.)

1944 г. – Сеп Майер, германски вратар

1946 г. – Стоян Цанев, български художник († 2019 г.)

1947 г. – Лена Крун, финландска писателка

1947 г. – Янаки Петров (Чичо Чичопей), български поет († 1999 г.)

1948 г. – Стивън Чу, американски физик, Нобелов лауреат през 1997 г.

1950 г. – Хорхе Лазаров, уругвайски музикант († 1989 г.)

1952 г. – Чавдар Кънчев, български банкер

1963 г. – Пламен Проданов, български футболист

1963 г. – Сашо Камбуров, български художник

1966 г. – Йоан VI Охридски, духовник от Република Македония

1972 г. – Гергана Стоянова, българска актриса

1979 г. – Иво Карлович, хърватски тенисист

1979 г. – Сандер ван Дорн, нидерландски музикант

1979 г. – Себастиан Бурде, френски автомобилен състезател

1980 г. – Кристиан Поулсен, датски футболист

1981 г. – Флоран Сера, френски тенисист

1984 г. – Каролина Куркова, чешки топмодел

1985 г. – Диего, бразилски футболист

1985 г. – Йелена Янкович, сръбска тенисистка

1987 г. – Антонио Кандрева, италиански футболист