Днешният doodle на световната търсачка почита рождението на Ирена Сендлер - жената спасила хиляди еврейски деца от Варшавското гето. Ирена Станислава Сендлеро̀ва на полски: Irena Stanisława Sendlerowa), с родово име Кшижано̀вска и псевдоним „Йоланта“ е родена на 15 февруари 1910 г. във Варшава иумира на 12 май 2008 г. пак там.

Създадената от нея мрежа от хора и организации спасява около 2500 еврейски деца по време на Втората световна война. Това е повече от невероятното постижение на Оскар Шиндлер, който успял да спаси само 1 200.

През октомври 1943 г. е арестувана от Гестапо, но „Жегота“ успява да я освободи. По време на Варшавското въстание е сестра в един от въстаническите санитарни пунктове в Мокотов. След войната работи в социалната сфера. Дълги години нейната дейност по време на окупацията е неизвестна. През 2007 и 2008 г. е номинирана за Нобелова награда за мир.

По време на немската окупация работи като здравен работник в центровете за здравеопазване и социални грижи, първо на ул. „Волска“ 86, после на ул. „Гроховска“ 36, където е преместена заради обвинения, че е помагала на евреи от гетото. Завършва сестрински курс на Полския червен кръст. Мъжът ѝ, офицер от полската войска, след капитулацията на Варшава, като пленник се озовава в офицерския лагер „Волденберг“ (на немски: Oflag II C Woldenberg).

През октомври 1939 г. немските власти забраняват на градската управа да се оказва каквато и да е помощ на евреите. Дават заповед също така да се уволнят всички еврейски работници. Въпреки това, група хора организирани от Ирена Сендлерова продължават да помагат на евреите. Тази група най-напред е от 5 души, после стават 10, като по-голямата част са жени. Оказването на помощ на евреите става още по-трудно след като през октомври 1940 г. е създадено Варшавското гето, а месец по-късно е изолирано от града.

През 1940 г. участва в акциите за хранене и оказване на помощ на полските войници болни от туберкулоза, които биват пращани във Варшава и настанявани в Уяздовската болница.

Като не иска да губи контакт със своите еврейски подопечни успява да снабди себе си и своя колежка (Ирена Шулц) с пропуск за санитарни служители, които се борят с инфекциозните болести в гетото. Придобиването на тези пропуски е свързано с необходимостта от подлагане на серия от болезнени ваксини. Пропускът дава възможност за свободен достъп до гетото до януари 1943 г. Ирена Сендлерова носи там храна, дрехи, пари и лекарства, като заедно с Ирена Шулц пренасят до изолирания квартал около 1000 ваксини на Рудолф Вейгл за петнист тиф, произвеждани нелегално в Националния институт по хигиена. Влиза в гетото дори по два-три пъти дневно, през различни входове, за да не буди подозрение. Искайки да изрази своята солидарност с хората, в гетото слагала лента с Давидовата звезда. Благодарение на това не привлича внимание и избягва легитимиране. По-късно пропуск за гетото получават голяма част от нейните колежки.

Става координатор и най-активният участник по време на акцията за включване на еврейски деца в инициативата провеждана от Отдела по социално подпомагане и здравеопазване за насочване на бездомните деца към съответните институции. За тази цел променят биографиите на еврейските деца. Това позволява тяхното отвеждане до домове като полски сираци въз основа на официалното разрешение, подписано от ръководителя на отдел Грижа за детето Ян Добрачински.

Над 30 деца са скрити в Турковице, а в най-голямото средище за сираци във Варшава месечно попадат по 8 – 10 деца от гетото. За това къде ще попадне дадено дете има значение неговата възраст, пол, външен вид и степен на владеене на полски език.

Децата биват изнасяни от гетото по различни начини, в линейки, трамваи и т.н. Ирена Сендлерова и нейните колежки помагат също и на възрастни да избягат от гетото, които най-често успявали след като подкупят пазачите.

Акцията за спасяването на евреи от варшавското гето се изостря през лятото на 1942 г., след като немците започват да ги транспортират до немския лагер на смъртта Треблинка. През август 1942 г. Ирена Сендлерова става свидетел на похода на децата и Януш Корчак на Умшлагплац, което определя за едно от най-драматичните събития по време на войната.

През ноември 1942 г. се свързва със създадения Съвет за помощ на евреите „Жегота“, като предлага сътрудничество от страна на група работници от Отдела за социални грижи и здравеопазване. Текущата дейност на нейната група минава под подчинението на „Жегота“, благодарение на което става много по-организирана и получава финансова подкрепа. След като се ангажира с дейността на „Жегота“ Ирена Сендлерова държи под своя опека 8 – 10 жилища, в които се укриват евреи.

През есента на 1943 г. става ръководител на детския отдел на „Жегота“. В дейността на този отдел работят няколко десетки души. Неговата основна задача е да настани отделените от родителите или осиротели деца в манастири, скривалища или в полски семейства, да им набави фалшиви удостоверения за раждане, а също така да им осигури постоянна финансова и лекарска помощ. На територията на Варшава децата, за които е осигурена постоянна грижа са над 1000. Като ръководител Ирена Сендлерова води криптирана картотека за хората, на които „Жегота“ помага.

По време на окупацията продължава и своята дейност в Полската социалистическа партия, към която се присъединява още преди войната. Оказва материална помощ на семействата на активистите, които попадат в затвора, а също така доставя лекарства и превързочни материали на хората, които се укриват в гората.

На 21 октомври (а според други източници – 18 октомври) 1943 г. е арестувана от Гестапо в жилището ѝ. По време на претърсването немците не откриват картотеката на спасените деца. Затворена е в женското отделение на затвора Павяк. Разпитвана е и измъчвана в седалището на Гестапо. Като затворничка в Павяк работи в пералното помещение. „Жегота“ успява да я спаси като плаща висок подкуп, благодарение на което на 13 ноември 1943 г. е освободена. След това продължава своята дейност в „Жегота“, която ѝ осигурява фалшиви документи под името Клара Домбровска.

През април 1944 г. контраразузнаването на Националните въоръжени сили я добавя в т.нар. списък на проскрибираните, който съдържа имената на хора, заподозрени за леви симпатизанти, комунистична дейност или еврейско потекло. Добавянето в този списък можело да има трагични последствия.

Малко преди избухването на Варшавското въстание, заедно с Ядвига Пьотърковска поставят картотеките в бутилки, които после заряват в градината на дом Пьотърковски на ул. „Лекарска“ 9.

Избухването на въстанието я намира в Мокотов. Тъй като завършва сестрински курс в Полския червен кръст, става медицинска сестра във въстанически санитарен пункт на ул. „Ловицка“ 51. След като тази част на квартала е превзет от немците, пунктът заедно с цивилна група от няколко десетки хора са преместени в сградата на Висшето селскостопанско училище на ул. „Раковецка“ и ул. „Фалата“. По време на преместването на хората, благодарение на подкупването на немските пазачи, ранени и болни, вместо на Двожец Заходни попадат на Окенче. Там Ирена Сендлерова участва в създаването на болница, в която става медицинска сестра, а после главна сестра.

В резултат на усилията на Ирена Сендлерова и нейните сътрудници са спасени около 2500 еврейски деца. Около 1300 от тях намират помощ в полски семейства, останалите намират убежище в манастири, отдели за закрила на детето, домове за сираци.

Списъкът на еврейските деца, на които „Жегота“ помага, изготвен от Ирена Сендлерова е запазен на 75%. През 1945 г. е изровен и след като е преписан бива предаден на Адолф Берман. Това позволява на Централния комитет на полските евреи да свърже децата с оцелелите от Холокоста родители и техни роднини. Много от тях заминават по-късно за Палестина и Израел.

Ирена Сендлерова никога не посочва конкретната цифра на децата, които спасява. Твърди, че са били малко и че по време на войната е можело да бъдат спасени повече евреи.

Следвоенен период

През март 1945 г. Йежи Албрехт предлага на Ирена Сендлерова работа като заместник-ръководител в Отдела за социални грижи във Варшава. В сринатия град организира от нулата домове за деца, домове за възрастни, а също така дом за закрила в Хенрикув за жените, които в руините на града се отдават на проституция.

Дървото на Ирена Сендлерова в Йерусалим

През 1948 г. след сливането на Полската работническа партия и Полската социалистическа партия става член на Полската обединена работническа партия. Заради влошеното си здравословно състояние и събитията от март 1968 г., след 1968 г. не е активен член на партията.

Заема длъжността ръководител в Отдела за социални грижи до март 1950 г. После от 1950 г. до 1952 г. е ръководител на Отдела за закрила в Съюза на инвалидите, а после заместник-директор в Националното училище по акушерство (1954 – 1955). От 1958 г. до 1962 г. е директор на Департамента за средни медицински училища в Министерство на здравеопазването и социалните грижи. От 1962 г. работи като заместник-директор на Националното училище за зъботехници. През 1967 г. се пенсионира.

След войната много пъти е била разпитвана от служители на Държавна сигурност. Обвинена е за наемане на членове на Армия Крайова. През 1949 г. след разпит изгубва сина си (ражда се преждевременно и след 11 дни умира). Не е арестувана благодарение на интервенциите на една от спасените жени, които след войната се омъжва за шефа на столичната Държавна сигурност.

През 1948 г. попада в групата на основателите на Общополската лига за битка с расизма, като единственият по това време опит за обществена институционализация на борбата срещу антисемитизма.

Два мандата е съветник в Националния съвет на Варшава, като през 1950 – 1956 г. е председател на Комисията по здравеопазване. Член е също така на съюза Приятели на децата и Полския червен кръст. Присъединява се също така към Съюза за светско училище и Съюза на полските учители. През 1980 г. се записва и в Независимия самоуправляем профсъюз „Солидарност“. Член е и на Съюза срещу антисемитизма и ксенофобията „Отворена Жечпосполита“ от самото съществуване на организацията.

През 1965 г. получава медал Праведник на света. През 70-те години иска да посети Израел, за да посади свое дръвче на Алеята на праведниците в Яд Вашем в Йерусалим, както повелява традицията. Властите обаче отказват да ѝ издадат паспорт. Все пак през април 1983 г. успява да доведе пътуването си до Израел до край. Засажда своето дърво на 6 май 1983 г. През 1991 г. получава почетно гражданство на Израел.

След войната има здравословни проблеми, в резултат от постоянния стрес по време на своята дейност и нараняванията по главата, получени по време на разпитите през 1943 г. от служителите на Гестапо. Страда от главоболие, страхова невроза, има проблеми също така с костната система. През 1967 г. и 1968 г. пребивава в болница.

Въпреки че ръководената от нея група спасява два пъти повече евреи от Оскар Шиндлер, в Полската народна република нейната дейност е била непозната. Самата тя дълги години след войната не говори за ролята, която изиграва при спасяването на евреите. Първата статия на тази тема публикува през 1963 г., а през 1967 г. дава интервю на седмичника „Prawo i życie“. Получава гласност след 2000 г., благодарение на група американски ученици, които изготвят училищна пиеса Life in a Jar, която разказва за дейността на Ирена Сендлерова по време на Втората световна война.

Умира на 12 май 2008 г. Погребението се състои на 15 май 2008 г. на Гробищния парк Повонзки във Варшава.