Само 1398 екскурзоводи са записани в Националния туристически регистър (НТР), съобщиха за „Монитор“ от ресорното ведомство. Най-много са вписаните в София, Варна, Бургас, Пловдив, Русе и други големи и често посещавани туристически дестинации.

Председателят на Асоциацията на екскурзоводите Николай Миндов каза, че най-големият проблем е побиването на пазара от нелегални гидове. „Нормалната цена за екскурзовод варира от 65-70 евро на ден до 150 евро за групи, където трябва да се използват редки езици като китайски или японски например“, обясни той. По думите му нелегалните пък могат да работят спокойно под тях, защото не декларират доходи. “В другите страни контролът е по-строг. В Турция много стриктно се спазват ограниченията и може да се ползва само местен гид. В други държави също е така и по този начин се пазят работните места на хората там. Много наши български екскурзоводи в други страни са били глобявани. Прилагат се обаче различни номера. Говори се в автобуса, където никой не може да ти каже нищо. Някои шофьори на малки автобуси също се правят на екскурзоводи. Освен това общините не оказват съдействие срещу нелегалните гидове“, смята браншовикът и добавя, че повечето екскурзоводи са на свободна практика, но има някои на граждански договор към някоя фирма най-често за времетраенето на активния туристически сезон в дадения район.

От Комисията за защита на потребителите (КЗП) през 2019 г. са извършили 28 проверки на екскурзоводи. Съставени са 7 акта за липса на бадж за идентификация, а също и на лица, упражняващи професията, без да са вписани Националния туристически регистър. Съгласно изискванията на Закона за туризма КЗП има право да наложи глоба от 1000 лв. на лице, което упражнява професията екскурзовод, без да е вписано в НТР. Същият размер глоба е предвидена и за екскурзовод от държава членка на ЕС, който упражнява професията на територията на България, без да е уведомил министъра на туризма. Когато КЗП установи повторно нарушение от същото лице, глобата е 3000 лв. В случай на упражняване на професията без идентификационна карта се налага глоба от 500 лв., а при повторно нарушение сумата се удвоява.

Според Миндов освен с нелегалните гидове има проблеми и с обслужването. „Най-често туристите се жалват за слабо владеене на материала и езика, даване на малко информация. Освен това някои колеги не обръщат достатъчно внимание на туристите. За да си добър гид, трябва да се притежава умение да се работи с хора, да се притежават организационни способности. Не е толкова лесно. Нерядко автобусите няма къде да спират. Много писма сме писали за липсата на тоалетни за туристите. С паркинги проблеми има и в София. При храма „Св. Ал. Невски” сега ограничиха спирането. До някои от известните забележителности като Старосел например пътищата не са удобни“, каза още Миндов.

Според Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма, никой не може да преброи нелегалните екскурзоводи. Той смята, че регистрацията на гидовете трябва да се извършва от общината, защото това е работа на местната власт, а не на държавата. „В общините трябва да бъдат и курсовете за обучение, да се провеждат и изпитите. Там трябва да бъде и туристическата полиция, която да хваща изнасящите беседи на туристите незаконно. В другите страни екскурзоводският лиценз се дава от главния архитект на града, защото при него е кадастърът, където е записано кой е проектирал и строил всяка една сграда, какъв стил е тя и какво представлява. Всеки, искащ да стане екскурзовод, държи изпит, свързан с историята на града. По този начин общината иска да създаде работни места. Ние изобщо нямаме мисълта, че туризмът създава работни места и подобрява местната икономика. Никой например не може да каже какви са приходите от екскурзоводска дейност в София или в някой от другите големи градове на страната“, коментира Драганов.

На пръсти се броят гидовете с редки езици. От бранша от години алармират за липсата на достатъчно квалифицирани екскурзоводи. По данни на образователното министерство към 15 септември 2019 г. през учебната 2019/2020 година в страната по професия екскурзовод се обучават 737 ученици в 34 паралелки.

Голям проблем е липсата на достатъчно гидове с редки езици. От вписаните в туристическия регистър само трима са с арабски, а с корейски, норвежки и ирландски - по един. С китайски са петима, а с японски - 10. Владеещите холандски език са деветима, още толкова са и екскурзоводите с унгарски. Едва четирима са регистрираните с шведски език. Малко по-добре стоят нещата с иврит, където вписаните са 24 души. С полски легалните екскурзоводи са 40.

В София най-често се прави панорамна пешеходна обиколка, сочи информация на екскурзоводската асоциация. Напоследък много модерно стана да се ходи в Боянската църква. Почти всяка група се води там. За нея вече се сключват договори с туроператорите, защото има много струпване, особено от април-май до октомври, когато е много натоварено. Предварително се прави резервация, за да е сигурно, че ще може да се влезе. Престоят вътре е не повече от 10 минути.

Интерес има и към Националния исторически музей, но и той е далеч от центъра. За групите с автобуси е по-лесно, но за индивидуален турист, решил да го посети, е по-сложно.

Освен София основните обекти за групите, разполагащи с по-малко време, са Пловдив, Велико Търново и Рилският манастир и по морето Несебър и Варна. Има и много други хубави забележителности, но за тях трябват поне 5-6 дни. Повечето групи са само за по 2-3 дни, минават и заминават.