Събития:

1765 г. – Софроний Врачански завършва в Котел първия препис на История славянобългарска.

1781 г. – Операта „Идоменей“ на Моцарт е показана за пръв път на парижка сцена.

1795 г. – В САЩ е приет закон, който позволява приемането на американско гражданство едва след 5 години пребиваване в страната.

1805 г. – Василий Каразин основава Харковският университет – в града, в който днес има 30 висши училища и 60 научни института.

1845 г. – Най-известната творба на американския писател Едгар Алън По – поемата „Гарванът“ е публикувана във вестник „Ню Йорк Ивнинг Мирър“.

1856 г. – Кралица Виктория (Обединено кралство) учредява най-високата военна награда на страната Кръст Виктория.

1861 г. – Канзас става 34-я щат на САЩ.

1866 г. – В румънския град Браила е организирано представление на пиесата на Добри Войников „Стоян войвода“.

1878 г. – Освобождение на градовете Търговище и Кюстендил от османско владчество – последни на територията на Княжество България.

1886 г. – Германският инженер Карл Бенц патентова първия автомобил с бензинов двигател.

1889 г. – Избран е първият ректор на Висшето училище в София – Александър Теодоров-Балан.

1896 г. – Американският физик Емил Грубе за първи път в света използва радиоактивно облъчване за лечение на рак.

1899 г. – В Болшой театър се състои премиерата на балета „Спящата красавица“ от Пьотър Чайковски.

1908 г. – Съставено е тридесетото правителство на България, начело с Александър Малинов.

1916 г. – Първата световна война: Германия извършва първият боен полет на дирижабъл над Париж.

1916 г. – Първата световна война: Двадесет и трети пехотен шипченски полк на Българската армия, под командването на капитан Серафимов, заема Елбасан.

1926 г. – В съветските учебни заведения е въведена задължителната военна подготовка.

1944 г. – Втората световна война: Англо-американската бомбардировъчна стратегическа авиация срива църквата „Дева Мария на Българите“ или „Богородица на Българите“ в кампуса на Болонския университет.

1944 г. – Втората световна война: САЩ пускат на вода най-големия си линеен кораб – Мисури (използван до 1992 г.).

1949 г. – Великобритания официално признава Израел за независима държава.

1959 г. – За пръв път на екрана се появява и едноименния анимационен филм на Уолт Дисни – „Спящата красавица (анимационен филм)“.

1964 г. – Олимпийски игри: Открити са IX зимни олимпийски игри в Инсбрук, Австрия.

1970 г. – Папа Павел VI за пръв път в историята на папството, провежда срещи с комунистически дейци.

1978 г. – Швеция за първи път въвежда ограничения за производството на аерозоли, поради пагубното им влияние върху озоновия слой.

1990 г. – Бившият държавен глава на България Тодор Живков е арестуван в обвинение за насилствена смяна на имената на българските турци и принуждаване към изселване.

2000 г. – В казино в Лас Вегас е спечелена най-голямата дотогава сума от игрален автомат – 35 млн. долара.

2002 г. – В своето годишно обръщение към Конгреса на САЩ, американският президент Джордж Уокър Буш описва „режимите, които спонсорират терора“ като „ос на злото“, в която той включва Ирак, Иран и Северна Корея.

Родени:

1688 г. – Емануел Сведенборг, шведски учен и философ († 1772 г.)

1700 г. – Даниел Бернули, швейцарски математик († 1782 г.)

1832 г. – Николай Игнатиев, руски дипломат († 1908 г.)

1843 г. – Уилям Маккинли, 25-ти президент на САЩ († 1901 г.)

1860 г. – Антон Чехов, руски писател († 1904 г.)

1866 г. – Ромен Ролан, френски писател, Нобелов лауреат през 1915 г. († 1944 г.)

1867 г. – Висенте Бласко Ибанес, испански писател и политик († 1928 г.)

1868 г. – Александър Бърнев, български военен деец († 1922 г.)

1888 г. – Сидни Чапмън, британски математик, астроном и геофизик († 1970 г.)

1893 г. – Милка Ламбрева, българска драматична актриса († 1943 г.)

1900 г. – Александър Занков, български скулптор († 1982 г.)

1904 г. – Георги Атанасов, български художник († 1952 г.)

1912 г. – Стефан Гечев, български поет († 2000 г.)

1921 г. – Иван Пановски, български народен певец († 1998 г.)

1922 г. – Виктор Яшин, руски летец († 1952 г.)

1923 г. – Илия Делчев, български аграрен учен

1924 г. – Луиджи Ноно, италиански композитор († 1990 г.)

1926 г. – Абдус Салам, пакистански физик, Нобелов лауреат през 1979 (* 1996 г.)

1931 г. – Ференц Мадъл, президент на Унгария († 2011 г.)

1931 г. – Герт Хофман, немски писател († 1993 г.)

1934 г. – Димчо Рошманов, български деятел

1938 г. – Иван Кръстев, български политик

1939 г. – Георги Минчев, български композитор

1944 г. – Стоян Йорданов, български футболист

1945 г. – Стоян Коцев, български футболист и треньор († 2012 г.)

1945 г. – Том Селек, американски актьор

1946 г. – Стиг Бломквист, шведски рали пилот

1947 г. – Дейвид Байрън, британски рокмузикант († 1985 г.)

1947 г. – Линда Бък, американска биоложка, Нобелова лауреатка през 2004 г.

1947 г. – Младен Кучев, български щангист

1947 г. – Спартак Паскалевски, български художник и изкуствовед

1950 г. – Джоди Шектър, южноафрикански пилот от Формула 1

1953 г. – Тереса Тен, тайванска певица († 1995 г.)

1954 г. – Греди Асса, български художник

1954 г. – Опра Уинфри, американска тв журналистка

1966 г. – Максим Длуги, американски шахматист

1966 г. – Ромарио, бразилски футболист

1969 г. – Сам Трамел, американски актьор

1970 г. – Добрин Рагин, български футболист

1970 г. – Петър Малинов, български футболист

1970 г. – Хедър Греъм, американска актриса

1972 г. – Татяна Захова, българска актриса

1976 г. – Антонио Милошоски, политик

1978 г. – Мартин Шмит, германски ски скачач

1979 г. – Андрю Кийгън, американски актьор

1980 г. – Иван Класнич, хърватски футболист

1982 г. – Адам Ламбърт, американски актьор и певец