Асоциацията на организациите на българските работодатели не подкрепя предложението за увеличаване на размера на минималната работна заплата (МРЗ) от 560 на 610 лв. от началото на 2020 г. Днес на Националния съвет за тристранно сътрудничество на което се обсъждаше именно повишението на МВР работодателите не присъстваха, тъй като като точка в дневния ред не бе включено искането им да се обсъди заплащането на болничните листове.

Работодателите не подкрепят увеличението на минималната работна заплата, тъй като то следва предварително поети обещания при липса обаче на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, включително и международно поети ангажименти.

Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица, изброяват работодателите в позиция, разпратена до медиите.

Също така посочват, че предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на т. г. Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).

Следва да бъдат прецизирани изводите, че "нарастването на МРЗ не оказва влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на МРЗ" и "Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата."

Работодателските организации цитират данни на НСИ, че през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София - област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково).

Подчертан е негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените - майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Освен това в условията на административно определяне на МРЗ, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно).

Работодателите оспорват и частичната предварителна оценка на въздействието е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че "През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния." Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено.

Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението. Въпреки своята възходяща тенденция през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави.