Работодателите не подкрепят увеличението на минималната работна заплата, тъй като то следва предварително поети обещания при липса обаче на механизъм, критерии и прозрачна методология за нейното определяне, включително и международно поети ангажименти.
Неясни и непрозрачни към момента остават използваната методология, модели, очаквания и конкретни изходни параметри, на основата на които се определят прогнозните размери на МРЗ, компенсацията на един нает и други ключови показатели с критично значение за икономическото състояние на отделни предприятия, отрасли и региони, с ниско равнище на произведена добавена стойност, заплащане на труда, социално включване и висока безработица, изброяват работодателите в позиция, разпратена до медиите.
Също така посочват, че предвиденият ръст от 8.9% на МРЗ за 2020 г. не съответства на ключови параметри, регламентирани от влязлата в сила от началото на т. г. Конвенция № 131 на МОТ, като 3.3% реален ръст на производителността (средно за прогнозния период до 2022 г.), прогнозна средногодишна инфлация по ХИПЦ за 2020 г. от 2.1%, което води до намаляване на конкурентоспособността, изразена чрез увеличение на номиналните разходи на труд за единица продукция - Unit labor cost (4.9% за 2019 г. и очакван ръст от 3.0% през 2022 г.).
Следва да бъдат прецизирани изводите, че "нарастването на МРЗ не оказва влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наети на МРЗ" и "Последните данни на НСИ за пазара на труда доказват, че увеличенията на минималната работна заплата през последните три години не оказват негативно влияние върху заетостта и безработицата."
Работодателските организации цитират данни на НСИ, че през първите девет месеца на 2019 г. в половината от общо 28 административни области е налице намаление на броя на наетите лица (Ловеч, В. Търново, Силистра, Търговище, Ст. Загора, Ямбол, Благоевград, Кюстендил, Перник, София - област, Кърджали, Пловдив, Смолян, Хасково).
Подчертан е негативният ефект върху заетостта на младежите, хората с ниска квалификация и образование, жените - майки, ромските общности и други уязвими групи на пазара на труда. Освен това в условията на административно определяне на МРЗ, тя трябва да се разглежда като брутна минимална заплата с включен размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит (клас, който също се определя административно).
Работодателите оспорват и частичната предварителна оценка на въздействието е направена още една обща констатация без особена аналитична стойност, че "През 2019 г. минималната работна заплата в България е с 33.4% по-ниска от минималната работна заплата в Латвия и с 35.08% по-ниска от тази в Румъния." Подобни сравнения имат смисъл, само при паралелно проследяване на разликите в производителността на труда, дела на социално-осигурителните и данъчни вноски за сметка на работника и равнището на цените, което не е направено.
Повишаването на равнищата на производителността е от решаващо значение за намаляването на различията в доходите и запазването на конкурентоспособността, като се имат предвид все по-високите равнища на трудовото възнаграждение и застаряването на населението. Въпреки своята възходяща тенденция през 2017 г. производителността на труда на отработен час достигна едва 45.3% от средния за ЕС стандарт на покупателна способност, което нарежда България на последно място в ЕС. Посочено е, че от 2000 г. насам производителността на труда се е увеличила само с 12.8 пр. п., въпреки че е нараснала с 26 пр. п. средно за Балтийските държави.