Това се казва в становище на Европейската комисия за демокрация чрез право към Съвета на Европа, известна като Венецианската комисия, прието в петък вечер.
Както е известно, управляващите отправиха запитване към нея, а преди два дни премиерът Бойко Борисов декларира, че ще прокара всички нейни препоръки на извънредно заседание на Министерския съвет още през уикенда.
Комисията изразява съмнения, че предлаганият от Кирилов общ механизъм би могъл да осигури ефективна възможност за разследване на главния прокурор, ако бъде заподозрян в престъпление - "заради позицията му в прокуратурата и влиянието му във ВСС".
"Такова решение би трябвало да разчита по същество на информацията, полученa от следователи и прокурори, които са подчинени на главния прокурор. Освен това ще бъде трудно да се намерят трима членове на Прокурорската колегия, които желаят да внесат искане за отстраняването му и седемнайсет членове на Пленума на ВСС да го подкрепят", се казва в становището.
Предложенията на Венецианската комисия
Затова европейските експерти предлагат няколко конкретни законодателни промени, които да ограничат възможността за евентуално въздействие на главния прокурор в такава хипотеза:
- той да бъде задължен със закон "да се въздържа да дава каквито и да било указания по свързани с него случаи";
- възможност членовете на ВСС, които не са свързани с прокуратурата, да поискат отстраняване на главния прокурор;
- по-малко мнозинство в Пленума на съдебния съвет, необходимо за разпореждане на отстраняването му;
- съдебен контрол над отказите да се образува подобно разследване;
- въвеждане на нова фигура на "независим прокурор", който единствен да има правомощия да разследва ръководителя на държавното обвинение.
Въпросът за невъзможността за провеждане на независимо разследване срещу главния прокурор, която го прави фактически недосегаем, бе повдигнат още през ноември 2009 г. от Европейския съд на правата на човека в решението му по делото "Колеви срещу България".
Впоследствие препоръки за ограничаване на тази фактическа безконтролност на ръководителя на държавното обвинение са отправяни както от Венецианската комисия и Комитета на министрите, така и от Европейската комисия.
След като правосъдният министър Кирилов обяви по-рано тази година, че ще предложи общ механизъм за отстраняване и разследване на "тримата големи", от Съвета на Европа припомниха, че европейските институции никога не са отправяли подобно искане към България.
"Проектът за изменения, анализиран от Венецианската комисия, също предвижда разширяване на механизма за отстраняване на двамата председатели на върховни съдилища. Това обаче не е изискване на Европейския съд по правата на човека и е проблематично от гледна точка на независимостта на съдебната власт, предупреждават експертите на Венецианската комисия", се казва по този повод в становището на Венецианската комисия, прието в петък.
Без процедура за председателите на ВКС и ВАС
Авторите му подчертават, че приемането на подобна процедура по отношение на председателите на ВКС и ВАС "противоречи на европейските стандарти и не се изисква от текста или логиката на българската Конституция". Затова и Венецианската комисия призовава българските власти да се откажат от тази част от проекта си.
"Комисията повтори предишните си препоръки за промени при формирането на ВСС и подчерта, че проблемът, установен в решението "Колеви срещу България", не може да бъде решен само с едно изменение, а по-скоро изисква комбинация от институционални промени, нови процедури, както и еволюция на професионалната етика и политическата култура", съобщават от Съвета на Европа.
Правосъдният министър Данаил Кирилов бе поканен на заседанието на Венецианската комисия, за да мотивира предложенията си, но той не се отзова на поканата без да обясни причините за решението си. Вместо да се срещне с европейските кесперти, той разговаря в министерството с австралиеца Джок Полфрийман в качеството му на представител на Българското затворническо сдружение за рехабилитация.