Слънчевата сонда на НАСА "Паркър", пусната през 2018 г., пътува по-близо до Слънцето от всяка предишна мисия за няколко дни миналия ноември и през април 2019 г. учени разкриха невероятните открития от тези първи две близки срещи в няколко документа, съобщават Nature и NASA, цитирани от "Вайс" и "Гардиън".

Откритията са неочаквани и не могат да бъдат лесно обяснени, което предполага, че има значителни пропуски в разбирането за Слънцето.

Въпреки че Слънцето е център на Слънчевата система и подхранва живота на Земята, то е един от най-неизследваните обекти в Космоса поради силната топлина и радиация.

"Беше много вълнуващо. Това е проучване на първа линия", коментира Джъстин Каспър, водещ автор на едно от проучванията и професор по космически науки в Мичиганския университет.

По време на двете си мисии, "Паркър" минава на разстояние 15 милиона мили от повърхността на Слънцето, далеч над рекорда от 25 милиона мили, поставен за първи път от мисията на "Хелиос 2" на НАСА през 1976 г. "Паркър" също така претендира за титлата на най-бърз създаден от човека обект в историята, докато преминава до Слънцето с над 153 000 мили в час.

"Паркър" открива нови явления в рамките на една четвърт от астрономическата единица (AU), разстоянието между Земята и Слънцето, от слънчевата повърхност. На това разстояние сондата съобщава, че слънчевият вятър, представляващ поток от заредени частици, излъчвани от Слънцето, се върти около звездата със скорости, далеч надвишаващи предвидените модели.

"За наша голяма изненада, по времето, когато стигнахме до най-близкия ни подход, слънчевият вятър бе между 35 и 50 километра в секунда около Слънцето. Това е от 15 до 25 пъти по-бързо, отколкото прогнозират стандартните слънчеви модели, така че ние пропускаме нещо наистина фундаментално в нашите стандартни модели на Слънцето - как се върти и как вятърът се откъсва - и това е наистина интересно", обяснява Каспър.

"Паркър" е ударен от серия от изключително интензивни "Алфвен вълни" (нискочестотни трептения на плазма) в слънчевия вятър. Междупланетните мисии отдавна наблюдават по-малко енергийни Алфвен вълни, които са пулсации, които протичат през намагнетизирана плазма от Слънцето.

"От време на време и изведнъж в рамките на секунди скоростта на вятъра скача с около 300 000 мили в час. Тогава, за секунди или стотни от секунди, космическият кораб е там, обгърнат от този изблик на скоростта на вятъра и след това също толкова бързо отминава", допълва Каспър.

Тези изблици са толкова силни, че изкривяват и усукват магнитното поле, докато преминават през него. "Усещате колко точно енергия има в тези вълни в сравнение с обикновените Алфвен вълни, които сме виждали преди".

Въпреки че механизмът зад тези вълни все още е неизвестен, тяхната сила може да помогне да се обяснят две загадки за Слънцето: Защо слънчевата корона или атмосферата на Слънцето е около 1000 пъти по-гореща от повърхността му и защо слънчевият вятър внезапно се ускорява до хиперзвукови скорости на определено разстояние от Слънцето.

Учените подозират, че загадъчен процес изхвърля топлина и енергия в слънчевата корона, а новооткритите вълни може да са част от тази динамика. "Търсихме изригвания с енергия, когато се приближихме до Слънцето и виждаме няколко много големи, така че това е добре. В нашите първоначални анализи те определено носят много енергия, така че са много перспективни като източник на енергия", коментира Каспър.

"Няма да твърдя по никакъв начин, че сме разрешили мистерията, но имахме някои много изненадващи резултати, за да нарисуваме пътя към приключване на тези въпроси", допълва той.

Новите данни на "Паркър" оспорват дългогодишните предположения за Слънцето, което ще доведе до по-добри модели на слънчеви бури, които могат да засегнат Земята, както и еволюцията на звездите във вселената, а мисията едва започва.