От премиерата през 1890 г. на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург до днес балетът „Спящата красавица“ триумфира по цял свят. В България балетът се играе за пръв път през 1938 г. в Софийската опера, а постановката на „Спящата красавица“ през 2019 г. е първа в историята на Варненската опера.

Балетмайсторът Иван Карнаухов разказва пред Виолета Тончева за първата постановка на „Спящата красавица“ във Варна, особеностите на руската балетна школа, диктатурата на балета и Мариус Петипа, който казва: "Руският балет - това съм аз".

- „Спящата красавица“, приказката, която не само децата обичат...

- Наистина това е прекрасна приказка, нежно въплъщение на идеята за любовта, която олицетворяват Аврора и Принц Дезире. Важна роля играе Фея Люляк, феята на доброто, която преодолява всички, причинени от злата Фея Карабос, препятствия. В този балет има много персонажи, а на финала за сватбата се събират всички - Червената шапчица, Вълкът, Пепеляшка и други герои от популярни приказки. „Спящата красавица“ е авторска хореографска редакция на Сергей Бобров по класическата хореография на Мариус Петипа и аз се радвам, че имам възможността да работя по нея в първата постановка на този балет на варненска сцена.

- Защо руската балетна школа става доминантна в световен мащаб?

- Руската балетна школа взема най-доброто от френската и италианската балетна школа, пречупва го през руската индивидуалност и създава свой собствен стил. Тя се обособява като самостоятелна школа, която се отличава по много неща от европейската, включително методика на преподаване, акценти в техниката, форма на изпълнение и т.н. Например постановката на ръцете във френската школа, повлияна от времето на Луи XIV, е доста по-маниерна. Съвсем различна е постановката на ръцете и в италианската школа. В руската балетна школа всички тези различия са преосмислени, преработени и приведени в съответствие с характера и нагласата на руската чувствителност. Фактът, че руската балетна школа се приема с адмирации в цял свят, говори достатъчно добре за нейните качества.

- Какъв тип балетмайстор е Иван Карнаухов?

- В творческата си кариера съм танцувал всички роли в „Спящата красавица“, сега също имам участие, но по-важната ми роля тук е на педагог и балетмайстор. В балета не може да има демокрация, в балета е възможна единствено диктатура. Ако не се подчиняваш и не изпълняваш задачите, които ти се поставят, просто трябва да си вървиш. Разбира се, в хода на постановката аз вземам под внимание мнението и предложенията на артистите, това е естествено. Но когато балетмайсторът предяви своите изисквания, какво и как трябва да се направи, балетният артист не бива да спори. И това е така, защото всеки има своята гледна точка и докато артистът възприема нещата от своя ъгъл, балетмайсторът обхваща цялата картина.

- Ти си един от водещите солисти на Красноярския театър за опера и балет и същевременно изявен балетен педагог. Накъде клонят предпочитанията ти?

- Не мога да кажа, че имам предпочитания към едното или другото. Това са две съвсем различни дейности, харесвам и двете. Така се случи, че започнах да се занимавам с педагогическа дейност само с хореографския колеж, без да имам нужното образование, но после завърших и балетна педагогика в Академия „Ваганова“. Убеден съм, че артистичният опит е важен, но за да бъде успешен балетният педагог, е нужно да има педагогическо образование.

Той е човекът, с когото балетните артисти, независимо от възрастта им, прекарват повече време, отколкото с близките си у дома или където и да било другаде. Затова, наред с професионални танцови умения, той трябва да притежава и педагогически знания, които ще му помогнат да стане добър психолог. Щастлив съм, че през мен минаха вече 3 поколения балетни артисти, някои танцуват в Русия, други зад граница, разпиляха се по цял свят.

- Какви качества изграждат добрия балетен артист?

- По принцип балетният артист не може да бъде друг, освен работохолик, но само до определена степен. Трябва да внимава да не се претоварва, защото претоварването ще му навреди и ще му попречи да се развива. Да бъде целеустремен, търсещ и открит, това са другите три важни качества за балетния артист. Прекрасно е, идвайки всеки ден на репетиция или спектакъл, да не спираш да търсиш и постоянно да откриваш нещо ново за себе си в класическия танц. В противен случай ежедневното повторение на танца би станало скучно. Работата на балетния педагог е точно тази – да научи артиста да преосмисля света и мястото си в него.

- Как се преживяват върховните моменти на сцената?

- Усещането е невероятно, но не мисля, че доброто представяне трябва да ти завърти главата. Успехът е резултат от общите усилия на целия екип – оркестранти, диригенти, режисьори, артисти, репетиторитори, сценографи, костюмографи, гримьори, гардеробиери, сценични работници. С изключение на великия Мариус Иванович Петипа, комуто принаделжи знаменитата фраза: „Руският балет – това съм аз“, никой друг не може да си позволи да говори в първо лице, единствено число за балета. Жан Жак Навер, основателят на балета, също пише, че без творческото единение на всички творци и участници не може да се създаде балетна постановка. В този смисъл, да се отнасяш адекватно към себе си в средата, в която живеш и твориш, винаги е било добър принцип.

- Какво би искал да кажеш на екипа на „Спящата красавица“?

- Най-важното, в което трябва да е убеден всеки балетен артист е, че балетът е правилният път за него. Човек трябва да се занимава с това, което му харесва и което обича, а не само да заработва някакви пари. Избереш ли за себе си правилния път, ще бъдеш щастлив през целия си живот, а какво по-важно от това.



Иван Карнаухов завършва Хореографския колеж в родния си град Красноярск и Балетната академия „Ваганова“. От 2001 г. работи в Държавния театър за опера и балет в Красноярск, където е един от водещите солисти в основни заглавия от репертоара, премиерни постановки, концертни програми. Танцува също в Камерния балет на Москва (2002), Имперския руски балет (2003). Балетното му творчество е познато във Франция, Германия, Белгия, Литва, Мексико, Великобритания, Тайван и др.

„Спящата красавица“ е балет в 2 действия и 5 картини по музика на Пьотр Илич Чайковски, либрето на Иван Всеволожски и хореография на Мариус Петипа. Хореография Мариус Петипа. Хореографска редакция Сергей Бобров. Балетмайстор Иван Карнаухов. Сценография и костюми Лора Маринова.

В главните роли танцуват солисти на Държавния театър за опера и балет в Красноярск и Държавна опера Варна: АВРОРА – Анастасия Белоногова, Красноярск, ПРИНЦ ДЕЗИРЕ – Франциско Руиз, Испания/Варна; ФЕЯ ЛЮЛЯК – Мириам Рока Круз, Испания/Варна, ФЕЯ КАРАБОС – Павел Кирчев, Варна. Първа постановка в историята на Варненската опера. Премиерите са на 23 и 25 ноември 2019, 19.00, Основна сцена