Като професионален празник на архивистите 10 октомври започва да се чества през 60-те години на ХХ век. С Указ 515 от 10 октомври 1951 г. на Президиума на Народното събрание се създава Архивно управление в структурата на Министерството на вътрешните работи, с което се поставя началото на националната архивна система. Постановление 344 на Министерския съвет от 18 април 1952 г. регламентира изграждането на мрежата на българските държавни архиви.

Създадени са два централни архива с разграничителна дата на документите 1944 г. - Централен държавен исторически архив и Централен държавен архив на НРБ, а през 1974 г. - и Централен държавен технически архив. През 1992 г. са преобразувани в единен Централен държавен архив.

С изменение в Закона за Държавния архивен фонд, прието на 1 април 1977 г., се създава от 3 май 1977 г. Главно управление (ГУ) на архивите при МС с ранг на комитет. С ПМС/268 от 30 декември 1992 г. Централен държавен исторически архив, Централен държавен архив на Република България, Централен държавен технически архив, Център за микрофилмиране, реставрация, консервация, автоматизация и обработка на микрофилми и Научноизследователска лаборатория по архивознание и документознание към ГУ на архивите при МС се преобразуват от 1 януари 1993 г. в Централен държавен архив към ГУ на архивите при МС. С Решение 237 от 21 декември 1999 г. към ГУ на архивите преминава Държавният военен архив.

От 2 май 2000 г. получава статут на държавна агенция. С приемането на Закона за Националния архивен фонд от 40-ото Народно събрание на 29 юни 2007 г. се преименува в Държавна агенция "Архиви".