Съвсем навреме идва това решение, дори и идеята за него да не е пряко свързана с потребителската защита. Разполагаме с проучвания, които показват, че в последните години повече хора са принудени по-често да сменят необходимата им за ежедневието техника. От друга страна – над 70% от потребителите в Германия казват, че са по-склонни когато нещо се счупи, то да бъде ремонтирано, отколкото да си купуват нещо ново. Това коментира председателят на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов в свое интервю по повод намерението на Европейския съюз да задължи компаниите да произвеждат уреди с по-дълъг живот и да доставят резервни части за поправката им до 10 години.

По думите му и институциите, и бизнесът трябва да са в състояние да откликнат и да предложат ефективни мерки. „Една от тях е да се „борим“ срещу т.нар. програмирано остаряване на продуктите – технологично и конструктивно им е заложено да се развалят скоро след изтичането на гаранционния им период и да е почти невъзможно да бъдат поправени и да се търсят начини да бъдат заменени с нови“, посочи председателят на КЗП. Той даде пример с Франция, където вече има легално определение за това и предвидена глоба до 300 000 евро.

Маргаритов оценява като положителна идеята да има възможност ремонтът на дефектирал уред да се извършва не непременно от свързани пряко с производителите и търговците лица, а и от други професионалисти. „Така на свободния пазар в следгаранционния период потребителят може да намери такъв независим експерт, а цената на този ремонт би могла да бъде по-изгодна“, каза той.

На въпрос не се ли спира по такъв начин бизнесът да прави нововъведения той отговори: „Иновативността, нови технологии, новите модели и характеристики и тяхното създаване и оборот не са провокирани толкова от недотам добрите качества на старите модели. А по-скоро от любопитството и желанието на самите потребители, когато разберат, че на пазара се предлага нещо усъвършенствано, да си го купят, за да използват неговите характеристики.“

Председателят на КЗП отбеляза, че има и друга мярка в тази посока. Тя е свързана с т.нар. интегрални уреди. „Например, един телефон с батерия, която не може да се сменя, а когато тя вече не работи, трябва да се смени целият уред. Срещу това има доста голям отпор от страна на потребителите, не само в Европа. Най-малко 20 американски щата също обмислят предложения за законодателство, което да задължава производителите да предлагат на пазара уреди, при които трябва да има съвместимост, за да може да има заменяемост на определени компоненти. А не веднага да се сменя целият уред, когато някакъв елемент – макар и значителен за неговата работа, даде дефект.

Според Маргаритов всички тези мерки трудно биха довели до покачване на цените на потребителските стоки заради пазарната логиката. „Има достатъчно конкуренция на пазара и търсенето ще доведе до там, че предлагането на една и съща стока от различни производители ще бъде в конкурентна среда, позволяваща цените да останат в оптимално отношение. Би могло с адекватно пазарно планиране това да доведе и до оптимизиране на разходите на производителите – предлагат се уреди, които ще бъдат по-дълго време на пазара, те ще бъдат ремонтирани с части, които обаче също ще бъдат произвеждани и т.н. Могат да бъдат намерени необходимите баланси, без непременно това да означава автоматично, че има предпоставка за повишаване на потребителските цени“, завърши той.