Постигането на хранителна диета с адекватни калории в развиващите се страни ще изисква значително увеличение на емисиите на парникови газове и използването на вода, предупреждават учени, призовавайки богатите страни да ускорят приемането на диети, в които по-голямата част от консумираната храна е на растителна основа, съобщава "Франс прес".

Изследователи от Университета "Джонс Хопкинс" са разработили модел, който разглежда как промените в хранителния режим в 140 държави биха повлияли на емисиите на газове с парников ефект и използването на сладка вода на ниво индивид и страна, публикувайки своя доклад в сп. Global Environmental Change.

Те са използвали модела, за да определят отпечатъка върху климата и водата на глава от населението на девет "придвижващи се към растителни" диети, които включват отказ от червено месо, пескетарианска, вегетарианска, без да се елиминират яйца и млечни продукти, веган и др.

Кийв Нахман, старши автор на изследването, е казал пред АФП, че голяма част от разговора за смекчаване на последиците от климатичните промени "не успява да признае, че много части от света се борят с недохранване".

"За да ги доведат до място, където не изпитват хронично недохранване, те ще трябва да се хранят повече и съответно ще трябва да увеличат своя въглероден отпечатък", изтъква той.

"Това ни казва, че в много богати страни по света, където консумираме много повече животински продукти от средното за света, има увеличена спешност да започнем да преминаваме по-скоро, отколкото по-късно към някои от тези диети на растителна основа", подчертава още Кийв Нахман.

Една от окуражаващите констатации според учените е, че тази цел не изисква непременно хората да се отказват изцяло от определени храни.

Моделите им са показали например, че диета, при която животинският протеин идва главно от животни на ниско ниво в хранителна верига, като малки риби и мекотели, има почти толкова малко въздействие върху околната среда, колкото веганската диета.