На 13 септември 1902 г. е произнесена първата присъда, в която пръстовите отпечатъци на заподозрения са ключови за доказването на вината му. Това се случва в Лондон, а осъденият е Хари Джаксън, получил 7 години за кражба.

На 27 юни 1902 г. е извършен обир в къща в Денмарк Хил, Лондон, на който са откраднати няколко билярдни топки. Разследващите полицаи забелязват отпечатъци по прясно боядисаната рамка на прозореца, откъдето крадците вероятно са влезли. Те веднага се обаждат на Бюрото по пръстови отпечатъци към полицията и на местопрестъплението пристига детектив-сержант Чарлз Колинс. Той разглежда внимателно отпечатъците и установява, че левият палец е оставил най-добър отпечатък. Изключва членовете на семейството и прави снимка на отпечатъка, която взима със себе си.

В Бюрото той сравнява отпечатъка със скоросъздадената база данни и намира пълно съвпадение с отпечатъка на Хари Джаксън - крадец-рецидивист. Той е арестуван и е направена отново сверка на отпечатъците. Те съвпадат и на последвалия съдебен процес съдията взима доказателството като достатъчно за произнасяне на присъда.

Методът, наречен днес дактилоскопия, е използван за първи път от британеца сър Уилям Джеймс Хершел, който в средата на 19 в. работи като полицейски служител в Британска Индия. В края на 19 век в Англия е въведена и регистрацията на папиларните рисунки на пръстите на престъпниците. Още тогава учените знаели, че специфичната "рисунка" на папиларните линии винаги остава един и същ, независимо от възрастовите и физическите промени в тялото. Този рисунък на линиите е незаличим и уникален.

Днес пръстовите отпечатъци продължават да са неоспоримо доказателство във воденето на разследване, съставянето на обвинение и произнасяне на присъда.