Гражданско сдружение разработи уеб страница в помощ на пациентите, които се сблъскват с нерегистрирани лекарства. Те могат да подадат сигнал за липсващи на пазара медикаменти. От своя страна ИАЛ проверяват какво количество са заредили аптеките на едро.

59% от внесените у нас лекарства се експортират обратно в ЕС. През октомври миналата година влязоха в сила промените в Закона за лекарствените продукти и трябваше да заработи система, която да следи липсващите лекарства. До момента тази система не работи и няма как да се установи дали липсват лекарства.

Това заяви на пресконференция в БТА Ваня Добрева, представител на Сдружение за развитие на българското здравеопазване.

Призоваваме пациентите да подават сигнали, защото така ще достига информация до Министерството на здравеопазването за липсата на видовете лекарства, каза още Добрева.

По неофициална информация много от медикаментите са на санитарния минимум, което означава, че следващия месец за много заболявания ще липсват лекарства.

От началото на годината има само 19 сигнала в ИАЛ за липсващи лекарства.

Според Пенка Георгиева, представител на "Пациентски организации", само държавата може да защити пациентите, нуждаещи се от лекарства. Георгиева настоя от Министерство на здравеопазването да отговори достатъчни ли са количествата, които се внасят и стигат ли до аптеките.

Инсулините и диабетните лекарства са сред най-често липсващите медикаменти. Инкретините са таблетни форми, които са сравнително скъпи - между 70 и 90 лева. Цената на антагонистите е около 250 лева и те най-често са обект на реекспорт, споделиха пациенти. Без бързия инсулин болния го очаква фатален край в рамките на 24 часа.

По думите на Георгиева е рисково купуването на лекарства от други места. "Някои сайтове продават хумира без опаковка. Държавата трябва да си даде сметка, че застрашава живота на тези пациенти, които купуват от нерегламентирани сайтове" , посочи Георгиева.

Проблем остава преразпределението на лекарствените продукти в страната.