На 15 август корабчето, което е част от мащабна европейска кампания, ще „акостира“ до Аквариума в Морската градина. Заедно с празника на града ще отбележим заедно и Есетровата Луна. А на 17 и 18 август ще се присъединим към „Фестивала на хвърчилата“ на Аспаруховия плаж, където са предвидени солидна порция атракции и занимателни игри за най-малките. Посетителите ще получат на място и първия по рода си наръчник за устойчива консумация на морска храна – Рибен буквар 2.0, издаден от WWF.
Какво представлява Есетровата луна?
Древна индианска легенда гласи, че по време на августовското пълнолуние големи есетрови риби сякаш сами скачали в мрежите на рибарите. Именно затова те го нарекли „Есетрова луна“. По традиция WWF България отбелязва нощта, посветена на есетрите. Запазили се до наши дни още от времето на динозаврите, днес тези величествени създания са на ръба на оцеляването, а рибарските мрежи остават празни. За съжаление, есетрите са сред най-застрашените риби в света. В миналото те са стигали в близост до изворите на Дунав за да хвърлят хайвера си. От началото на века обаче се забелязва катастрофален спад в числеността на популациите им. Именно в долното течение на реката и в северозападната част на Черно море днес са останали единствените жизнеспособни размножаващи се популации на четири вида есетри в Европейския съюз.
Какво всъщност заплашва океана и рибарите?
Трудно би било да си представим своя хранителен режим без риба, а световното търсене продължава да нараства. За да задоволим глада си за морска храна, днес вадим от океаните повече риба, отколкото те могат устойчиво да осигурят. Стигнали сме до момент, в който морските екосистеми и много местни общности, особено в развиващите се държави, са изложени на риск. Към момента 33 % от рибните запаси в света са подложени на свръхулов. В същото време повече от 3 милиарда души разчитат на рибата като основен източник на протеини. Свръхуловът в океаните излага на риск глобалната продоволствена сигурност, както и поминъка на 800 милиона мъже и жени, чиито храна и доходи пряко зависят от рибата.
Повечето от тези хора живеят в развиващите се страни.
Какво се случва с рибата?
Свръхуловът е втората най-голяма заплаха за океаните след климатичните промени. А двете заедно могат значително да намалят производителността на риболовната индустрия като оставят без риба Южното полукълбо. Но докато гладът и бедността на планетата продължават да нарастват, рибата ще бъде от изключително важно значение като източник на храна с висококачествен протеин за хората от развиващите се държави. По тази причина не бива да позволяваме тя да бъде унищожена. „Във времена на климатични промени, увеличаващо се световно население, както и при нарастване търсенето на риба и морски дарове, преминаването към устойчиво производство и консумация е задължително. Само по този начин рибата ще остане ценен източник на храна и доходи и за в бъдеще“, казва ръководителят на WWF България Веселина Кавръкова.
Какво можем да направим?
Рибата и морските дарове са най-търгуваната стока в глобален мащаб. За последните 40 години световните запаси са намалели почти наполовина. Европейският съюз е найголемият пазар на морска храна на планетата, а повече от половината от вноса идва от развиващите се страни. Това прави ролята на европейските потребители много важна. Не е нужно да се отказваме от рибата и морските дарове. Важно е обаче да избираме морски продукти, уловени или отгледани по начин, който запазва рибните ресурси и хората, зависещи от тях.
Новини - теми
RSS Новини