Д-р Георги Чобанов, директор Дирекция „Здравеопазване и хуманно отношение към животните и контрол на фуражите“ в БАБХ, в интервю за предаването „Метроном“ на Радио „Фокус“

Водещ: Проблемът с африканската чума по свинете придобива все по-големи размери – ще се стигне ли до епидемия? Колко свине към този момент са засегнати, д-р Чобанов?



Георги Чобанов:Спорен е въпросът колко свине са засегнати, тъй като една част от животните са евтаназирани, друга част са заклани от стопаните с превантивна цел, но така или иначе има вече от порядъка на двайсетина села в област Плевен. Предприети са мерки и към момента вече няма свине.



Водещ: Огнищата засягат само задни и домашни дворове, няма заразени големи свинеферми така ли?



Георги Чобанов:Да, това е донякъде доброто, ако все пак има нещо позитивно в заболяване като африканската чума, това е, че към момента нямаме ферма, която да е засеганата. Става дума само за задни дворове. Тези животни не са идентифицирани, задните дворове не са регистрирани, така че говорим за отглеждане на животни абсолютно против правилата, които са следва да се спазват.



Водещ:Кой е най-реалният преносител на заразата, д-р Чобанов?



Георги Чобанов:Най-честият, най-сериозният, най-опасният преносител на заболяването е човекът. Движението на хората само по себе си не е опасно, по-скоро безотговорността при движението на хората е опасността, която пренася заболяването. В някои от случаите хората нямат изобщо представа, че могат да пренесат заболяването. Точно за това трябва да се внимава къде ходят, как ходят, какво посещават. При условие, че са ходили в една къща, където отглеждат свине и в последствие ходят в друга къща, в която се отглеждат свине, могат да пренесат заболяването. Също така много лесно се пренася и заболяването с хранителни продукти, които са произведени от свинско месо на заразени свине.



Водещ: Имате ли данни за свине, носители на заболяването, но вече заклани и някъде прибрани?



Георги Чобанов:Да, имаме такива данни. Това е много опасно и призоваваме стопаните да прекратят с тази практика да отглеждат нерегистрирани животни, те продължават да ги отглеждат. За съжаление никой не се вслуша в нашите съвети и затова сега започна масова психоза и това клане, което не е регламентирано, също създаде реална опасност. Всичките продукти, които не се консумират, като кожи, копита, карантия, се изхвърлят на нерегламентирани места, които пък създават връзка с дивата популация, т.е. от инфектирани домашни свине може да се заразят дивите свине. Имаме констатирани случаи на месо в тези засегнати селища, в които свиня, която е позитивна за заболяването е била заклана, месото е прибрано във фризира, имаме също така и доста случаи на опити на хората да пренесат месо от инфектирани селища извън регистрираната зона.



Водещ: До скоро говорехме, че заразата идва предимно от Румъния чрез диви прасета. Остава ли това основеният преносител на заразата?



Георги Чобанов:Няма смисъл вече да обвиняваме съседите. Тъй като заболяването си го имаме и при нас и заболяването, което е в тези селища в Плевенска област не идва от Румъния. Така че заболяването си е вече местно, то е твърде възможно да е дошло от Румъния първоначално, но заболяването си е при нас. А сред домашните свине много трудно бих приел версията, че точно дивите свине са преносителят от едно в друго село на заболяването. Точно с това клане и изхвърляне на странични животински продукти в покрайнините на селото създава обратната опасност, заразата от домашните свине да попадне в дивата популация. Разликата е съществена, по отношение на мерките. Когато имаме заболяване при дивите свине, мерките за стопаните на питомни свине са доста по-леки, но за сметка на това пък заболяване влязло в дивата популация се изкоренява много трудно.



Водещ:Каква е Вашата прогноза, ще продължи ли да се разраства заболяването след като казвате, че ние вече си го отглеждаме на наша територия?



Георги Чобанов:Категорично. Прогнозата ми е силно песимистична, заболяването ще продължи да се разраства. За това заболяване алармираме интензивно от 2016 г., че ако стоим безотговорни, ще ни се случи. За съжаление, никой не вярваше, но вече сме в подобна ситуация. Заболяването от тук нататък ще проявява агресивен характер и очаквам да имаме доста сериозни проблеми и по отношение на индустрията, и по отношение на туризма. Считаме, че това, което се е показало досега, е началото на заболяването.



Водещ:В рамките на какъв период от време може да се сбъдне тази мрачна прогноза?



Георги Чобанов:Миналата година на 30 август беше първият случай в село Тутраканци. Тогава успяхме в рамките на 24 часа да умъртвим всички контактни свине в селото, да дезинфекцираме селището, да обезобразим труповете по адекватен начин и с времето се оказа, че тези мерки са били изключително правилни, защото нямаше следващо огнище, където да се появи заразата. За съжаление, още първия месец, след като ликвидирахме това огнище започна да се тиражира, че сме приключили с африканската чума. До преди две-три седмица, преди първата поява на огнищата в Плевенска област, пак това бяха коментарите, че африканска чума при нас няма. Напротив, африканската чума вече е тук, имаме я в дивата популация. Където и да е влязла, много трудно се изкоренява. Явно ще разчитаме до няколко години да бъде изработена ваксина за животните и едва тогава можем да се надяваме за справяне с проблема.



Водещ: Доколкото знам след унищожаването на прасета в Тутраканци миналата година, вече никой не отглежда прасета. Ако в същото селище се поднови този вид животновъдство, има ли риск да възникне заболяването?



Георги Чобанов:Категорично съществува този риск. Безотговорното отглеждане на животни е много опасно. Конкретно африканската чума, причинителят на заболяването, е изключително агресивен, изключително устойчив във външна среда. На места, където се отглеждат свине, в голямата степен не е възможно нито адекватно почистване, нито адекватна дезинфекция. Силно се съмнявам, че вирусът може да бъде изчистен и някой да даде гаранция, че не е останал. След известно време е твърде вероятно отново да се прояви заболяването.



Водещ: Лесно разпознаваеми ли са белезите на домашно прасе, което е заболяло от африканска чума, така че навреме да се реагира?



Георги Чобанов:Надали стопанин ще може да разбере, че прасето му е заболяло то африканска чума, в много от случаите и самият ветеринарен лекар, който лекува животното, не може да разпознае. Симптомите на африканска чума донякъде са специфични, донякъде са съвсем общи, така че и самото проявление на заболяването има различни варианти. В повечето случаи стопанинът не може да различи африканската чума, точно по тази причина се взимат и проби, за да е сигурно поставянето на диагнозата. Така че най-важното, което трябва да знае един стопанин, в момента в който прасето, което отглежда прояви някакви симптоми, които са общи – отказ от хранене, температура, промяна на цвета на животното, промяна на гласа на животното, това е напълно достатъчен знак, че трябва да уведоми ветеринарния си лекар.



Водещ: Предполагам, че колкото по-късно се открие заболяването, толкова по-опасно става за съседни дворове, общини и т.н.?



Георги Чобанов:Разбира се, едно животно в момента, в който заболее, започва рефлекцията на вируса. Колкото по-късно се съобщи, колкото по-късно се вземат мерки, толкова повече вирусът ще се намножи в околната среда. Така че, колкото по-късно стопанинът оповести на ветеринарните лекари, толкова повече вирус ще имаме в околната среда.



Водещ:Какви мерки, които са предприети на територията на област Плевен?



Георги Чобанов:Основните мерки са общо взето аналогични на мерките, които са при всяко едно заболяване, това е изключително, както ви казах, лесно разпространимо заболяване, изключително агресивно и прилепчиво. Заболяването може да бъде пренесено по всякакъв начин дори и механично може да се пренесе. Така че, това е заболяване, което е от ранга на класическата чума по свинете. В този смисъл най-важното е първо ликвидиране на всички констатирани огнища, на всички контактни животни, които може би все още не са проявили някаква клиника, но вирусът е стартирал размножаването в техните организми. Това е свързано с умъртвяваното на всички болни и контактни животни и другото нещо, което е провеждане на дезинфекции на тези места за ликвидиране на вируса или поне на огромната част от вируса, който е отделен в околната среда. Другото е превенция на движението, за да няма опасност от тези места да излезе вирусът и да превземе нови територии.



Водещ:Каква част от животните вече са умъртвени, колко е техният брой?



Георги Чобанов:Във всички селища, които са засегнати, и в 3-километровата зона около огнищата, животните са умъртвени, загробени са по адекватен начин и селищата са дезинфекцирани, включително и местата, където са били отглеждани животните. Бройката е малка на фона на това, което беше заявено предварително, тъй като се наблюдава нещо много странно за мен. В момента, когато колегите отидат да умъртвяват животните, се оказва, че вече са изклани и са прибрани по фризерите. Мога да ви дам пример за село Брест, където колегата очакваше да завари над 200 прасета, когато отидоха екипите да евтаназират, животните бяха умъртвени, имаше само 13.



Водещ: Едва 13, при информация за поне 200 – тревожни са тези факти.



Георги Чобанов:Да, тревожно е. Точно по тази причина, от няколко години алармираме, че това нещо не би следвало да се прави по този начин. Трябва да се купуват животни от регистрирани ферми, да са с идентифицирани ушни марки, да се придвижват с ветеринарно-медицинско свидетелство, да са под ветеринарен контрол. Когато има опасност от такова заболяване, в селището не трябва да има животно. В случай, когато тези животни вече са били в контакт или в близост до инфекция, до огнище на заболяването, те са потенциални носители на заболяването. На практика клането по никакъв начин не решава проблема, защото допълнително замърсява околната среда с причинителя на заболяването. Освен това вирусът ще се съхрани много дълго в месото, което е прибрано по фризерите. Твърде опасно е това месо е когато се консумира това месо, вирусът не се унищожава.



Водещ: Не засяга директно човека, който консумира месото, но се разпространява?



Георги Чобанов: Да, да той не засяга човека, но този вирус може да бъде пренесен на километри десетки, че и стотици километри.



Водещ: Това означава, че можем да очакваме сериозни икономически загуби?



Георги Чобанов:Не знам какво можем да очакваме, но на практика няма никакъв проблем в момента заболяването да се появи в друга област при пренасяне на месо от такива животни и консумация на пържоли. Примерно излизате на пикник. Отивате някъде по планината, там печете пържоли, но с остатъците зарязвате природата и дивите свине например в Южна България могат съвсем спокойно да се заразят с африканска чума.



Водещ:Има ли връзка между инвазията на комари по крайбрежието на Дунав и африканската чума?



Георги Чобанов: Не, няма никаква връзка. Има публикации, че африканската чума по свинете, на практика може да се загнезди в един вид кърлежи, които са доста разпространени в Африка и там може да придобие стационарност това заболяване. При нас няма такава опасност, този кърлеж не е открит в България, но конкретно за комарите на този етап няма реални данни, че могат да пренасят заболяването. Според мен това са по-скоро оправдания на хора, които не са спазили никаква биосигурност и търсят причината извън мерките, които е трябвало да вземат.



Водещ: Започна пръскането срещу комари?



Георги Чобанов:Да, стартира пръскането. Предстои влошаване на времето, така че през почивните дни няма да има третиране, ще бъдат възобновени следващата седмица.



Водещ: Колко пръскания са предвидени?



Георги Чобанов: Идеята на цялата операция е максимално бързо да приключат пръсканията, за да не се затормозява нормалният ритъм на хората, включително на пчеларите, да се предпазят пчелите тъй като периодът е важен. Така че следващите третирания на площи се очакват за среда и съответно в четвъртък, ангажирана е доста техника, която максимално бързо да третира площите и да освободи общините от това задължение, разбира се много е важно какво ще е времето. По време на дъжд и самата техника не може да лети и да третира адекватно площите, от друга страна дъждът отслабва ефектът на самите мероприятия. Но това допълнително ще бъде оповестено на сайта на агенцията и на сайта на всички общини и кметове. Всички, които са притеснени или имат някакви въпроси мога да се обръщат към сайта на съответните общински администрации.



Водещ: На каква територия е предвидено пръскането, колко декара ще обхване?



Георги Чобанов: Всички общини, които имат излаз на река Дунав, на практика става въпрос за една зона, която е южно от река Дунав от порядъка на километър и половина- два е зоната, която се третира. Всички зони са определени от съответните общински администрации, те имат яснота къде са биотопите на комарите и къде може да се пръска. От порядъка на 800 хил. декара е площта, но на практика третиранията се извършват извън населените места, където има биотопи на комари.