Режисьорът Борис Панкин разказва пред Виолета Тончева (с редакционни съкращения) за своята постановка на мюзикъла „Чикаго“, предизвикателствата на хореографията и „танцуващия капитан“, за оркестрантите като полицаи, силните дамски образи и новите лица, за визията и изображението на този задължаващ с класата си шедьовър на мюзикълния театър.
- Да честитя най-напред Награда ВАРНА на теб и екипа на „Да пееш под дъжда“, част от който ти „пресели“ в новия си варненски мюзикъл „Чикаго“.
- Награда ВАРНА е високо признание за всички нас - постановъчния екип, солистите, балета, оркестъра и техническите служби, реализирали „Да пееш под дъжда“. Постановката на „Да пееш под дъжда“ е чудесна, но знам, че успехът на „Чикаго“ ще бъде още по-голям. Имам предвид най-напред самото произведение, което е следващо ниво в йерархията на музикълния театър. Музиката е на Джон Кандър, либретото е на Фред Еб и Боб Фос, авторите, които освен шедьовъра „Кабаре“, са създали и шедьовъра „Чикаго“. Където се е намесил Боб Фос, моят личен идол в областта на мюзикъла, това неминуемо слага своя отпечатък върху качеството.
Втората предпоставка, която ми дава увереност за успеха на „Чикаго“ е, че избрахме с национален кастинг много добри артисти.
- Регламентът за участие в кастинга за „Чикаго“ наистина беше сериозен, с подробно разписани изисквания за всяка позиция, за която се кандидатстваше.
- Това обяснява и резултатът. Другото предимство на „Чикаго“ е, че в творбата има много силно дамско присъствие. За разлика от почти всички драматургични произведения в мюзикълния театър, в „Чикаго“ двигатели на сюжета са жените. Това придава специален чар, друга енергия, друга сетивност, която би могла да внесе само жената - по-висшето създание от човешкия род. Най-интересното в тази линия е, че Варненската опера ще бъде първият български театър с играещ хореограф. Понякога се случва режисьорът да запълни някоя дупка в артистичния състав, но тук става дума за нещо съвсем различно. Хореографът Анастасия Неделчева, която е в самия генезис на постановката, се представя и като водещ танцьор. Тя изпълнява ролята на един от шестте убийци в прочутото затворническо танго и преминава през всяка по-голяма или по-малка хореография като танцьор солист. В мюзикълния театър това се нарича “dance captain” – от англ. „танцуващ капитан“, така че Варненската опера ще покаже, за пръв път в България, капитана на отбора, своя “dance captain” в мюзикъла „Чикаго“.
- Двойно предизвикателство, при това в нелесна хореография, ако съдим по филма „Чикаго“.
- Ние сме се вдъхновили от Боб Фос, но независимо от препоръката на авторите, не повтаряме неговата хореография, позната на зрителите по света предимно от филма. В англоезичния свят мюзикълът „Чикаго“ се учи в училище, тъй като пиесата, по която е направен мюзикълът, е класическа пиеса от задължителния списък с произведения на англоезичната литература, но за нашите сънародници еталон е филмът. Тук ние, без да се отдалечаваме от стила, което не е и необходимо, използваме друг подход и предлагаме наш ъпгрейдван вариант. „Чикаго“, за разлика от много други мюзикъли, разчита изключително силно на хореографията, на движението. Анастасия сама си избра 8 души от балета на Варненската опера, които много добре се вписват в нейната хореографска редакция.
Това са четирите мотива, на които залагаме, без да забравяме оркестъра. Искаме да останем верни на традицията да представяме нашите спектакли с музика на живо. Новината е, че този път оркестърът няма да свири в оркестрината, а ще се разположи на сцената, като музикантите ще бъдат и участници в действието.
- Интересно, а и доста оптимално решение. Ще успееш ли да „побереш“ всички свирещи и действащи лица на сцената?
Това е мениджърско решение на г-жа Даниела Димова, директор на Театрално-музикален продуцентски център Варна, което аз напълно подкрепям. Идеята е да създадем предпоставка спектакълът да притежава мобилност, да се играе и на сцени, които нямат оркестрина, да пътува повече, за да го видят повече зрители.
- Класиката „Чикаго“ се представя с нови лица, които никак не са малко...
- Главната героиня в "Чикаго", кабаретната актриса Вилма Кели, която убива любовника си, но успява да убеди съда в своята невинност и да стане медийна звезда, изпълнява Десислава Николова. Тя е магистър по вокално пеене, има сериозно образование в областта на движенческия театър, отскоро е солист на Националния музикален театър и аз съм убеден, че в нейно лице Варна ще даде нова звезда на мюзикълния жанр. В ролята на Рокси Харт ще видим прекрасната Лилия Илиева, която познаваме като Инес в „Зоро“ и като Кати Селдън в „Да пееш под дъжда“. Приятна изненада поднесоха на журито Бояна Авджиева и Христина Гюрова, възпитанички на проф. Атанас Атанасов, които се явиха с видео, тъй като по време на кастинга бяха с класа си от НАТФИЗ на фестивал в Москва. През последните 15 години не съм срещал толкова добре подготвени млади хора в жанра на мюзикъла като тях. В „Чикаго“ участва и нашумялата Кристина Топалова, която играе 27 роли в последната постановка на режисьора Николай Волев „Сексът – начин на употреба“. Това са новите лица в „Чикаго“ и аз съм радостен, че варненският кастинг е избран не по това кой кого познава, а по най-верния критерий – моженето.
Като говорим за дамите в „Чикаго“, не искам да пропусна нашата млада и изключително талантлива костюмографка Ана-Мария Токаджиева, чиито костюми няма как да не харесате.
- Няма ли да се изгуби в този дамски състав Мариан Бачев - актьорът, който участва във всички твои постановки?
- Мариан Бачев е алфата и омегата на всеки мой мюзикълен проект. След участието му в „Да пееш под дъжда“, го ангажирах и за „Чикаго“. Той изпълнява ролята на Били Флин и дори да не издържа сравнението по сексапил с Ричард Гиър (Били Флин във филма), той блестящо защитава своя герой - един красив ум, насочен към некрасиви дела. Но в живота е така - без сянката няма да има светлина.
- С какво ще ни изненада визията на Константин Гарнизов за „Чикаго“?
- Константин Гарнизов е един от интересните съвременни визуални артисти, автор на поредица от национални проекти, с които България се представя в пространственото оформление. Мисля, че публиката много ще се забавлява с някои негови интерпретации на прочути визуални икони, като надписите „Холивуд“ или „Лас Вегас“, които са прочетени през иронията и сарказма. В „Чикаго“ той пое предизвикателството да съчетае сценографията с богатите визуални решения. Константин Гарнизов е безкомпромисен в това отношение. „Чикаго“, както вече казах, е мюзикъл от висока класа и това задължава, то изисква от всеки един в нашия творчески екип адекватни естетически решения.