Международният театрален фестивал "Варненско лято", който ще продължи до 11 юни във Варна, представи постановката "Аз, Фойербах" на режисьора Владимир Люцканов. В него главната роля играе роденият във Варна Стефан Мавродиев - един от най-известните и обичани наши артисти, с богат репертоар, както на театрална сцена, така и на големия екран.

За постановката, за театъра и за детството си във Варна той разказва пред Румяна Моллова:



- Вашият герой Фойербах от пиесата "Аз, Фойербах" разказва как още като дете е запленен от театъра и тогава е попитал: „Какво трябва да плати човек, за да се качи на сцената?”. Вие сте посветен на това изкуство. Какво Ви дава животът на театралната сцена?

- Този текст отговаря много точно на моя живот. Аз съм израснал в театъра и в операта във Варна. Попаднах в такава среда, детските ми години преминаха в един прекрасен театрален колектив. Имаше една велика жена Алла Герова, възрастните варненци я знаят. Тя се занимаваше с деца в пионерския дом и ние по цял ден стояхме там. Живеехме с театъра, беше много по-интересно, отколкото в училище. След това част от нас влязохме в сега НАТФИЗ. Театърът е реално животът ми и в момента репетирам. Ако имаш възможност да попаднеш на добра компания, той става общо живеене. Непрекъснато се занимаваме с осмисляне, търсене на форма, яркост, неща, свързани с духовната дейност на човека. Това е известно предимство, но то крие и опасности.



- Режисьорът на „Аз, Фойербах” Владимир Люцканов казва: „Тази пиеса сякаш е писана за Стефан. В нея той откри много негови моменти“. Към кои спомени от Вашия театрален път Ви върна ролята на Фойербах?

- Пиесата ме върна към много моменти. Във всяка моя роля правя влагам печата на личното си усещане. През мен минава всичко. Актьорите са част от авторския колектив, те не могат да бъдат просто изпълнители. Те създават чрез себе си това, което искат да внушат заедно с режисьора. Те придават оригиналност на постановката, разбираемост, за да достигне тя до душата на зрителя.



- Какво беше за Вас предизвикателството да овладеете богатия текст на именития драматург Танкред Дорст?

Моята работа е да намеря образа и подобието на ролята чрез себе си. Много работех по пиесата. Дорст е сериозен драматург, познава добре немската класика и въобще много автори. В представлението се стараем да извадим смисъла за достойнството на човека и как той става ненужен, когато изпълни предназначението си. Това е голямата му трагедия. Най-болезнено е при твореца, който е бил част от света на зрителите. Имал е значение за тях и в един момент се оказва, че е излязъл от живота им. Това е основното, което се опитвам да отнеса до всеки човек на тази земя. Всеки е дошъл с предназначение, неговият талант и трудът му са израз на присъствието му тук. Позволявам си и една гледна точка във финала, която е лично преживяна от мен и хората я усещат.

Интервюто е включено в бюлетина на МТФ "Варненскo лято" 2019.