Лидерите на Европейския съюз се споразумяха за удвояване на ресурсите на Международния валутен фонд в подкрепа на страните, засегнати от глобалната икономическа криза, пише в заключителната декларация от срещата на върха на ЕС.

Проектодокументът, който все още подлежи на промени, посочва, че ЕС ще предложи на срещата на Г 20 през април в Лондон “удвояване на ресурсите на МВФ, така че фондът да може да помогне на своите членки бързо и гъвкаво, ако те имат трудности”. Не се съобщава колко пари са решили да отделят лидерите на ЕС.

Не е за вярване, обаче от сърцето на тези добри хора са се откъснали цели 75 милиона. Долара. Не евро. Поне това съобщават неназовани неофициални източници.

За да се направи някаква съпоставка, Румъния в момента сондира Фонда за заем от 10 милиарда евро, а унгарският премиер Ференц Дюрчани спомена наскоро за едни 190 милиарда евро, които са необходими за спешна помощ за Източна Европа.

Преди повече от 50 години Европа е създадена като общност по две много важни причини. Първата е, че като общност тя успя да запази мира на континента за невиждано дълъг период. А втората е, че дори и най-големите страните от Европа са прекалено малки, за да могат да бъдат равностойни на Русия, Америка и Китай.

В момента Европа преживява може би най-тежката си криза от съществуването на Европейския съюз. Тя не е политическа, а финансова и може да бъде преодоляна, ако ЕС действа единно – понеже от миналото може да се види, че когато е действал разединено, последствията са били трагични.

Най-скорошният пример е кризата в бивша Югославия, когато колебанието и липсата на съгласие сред страните от ЕС допринесе за това жертвите да бъдат стотици хиляди.

Сега финансовата криза не заплашва пряко ничий живот, но може да доведе до рязко обедняване на хората, политически катаклизми и до безредици. Европа отново се двоуми какво трябва да се направи и докато го прави, решенията или се отлагат, или са смешни – като въпросните 75 милиона долара принос към МВФ.

Разделителната линия в българската политика дълго време минаваше според отношението към Европа и Европейския съюз. След като и бившите комунисти най-накрая преглътнаха българското членство в Евросъюза, да се говорят лоши работи за Европа стана, както е прието да се казва, политически некоректно.

Който казва нещо срещу Европа, той е антиглобалист, националист, шовинист, сиреч лош човек. Независимо от етикетите, които “политическата коректност” обича да лепи обаче, истината е, че т.нар. стара Европа в момента се държи егоистично и това трябва да се каже ясно и на висок глас.

Защото ако богатите в ЕС се държат все едно, че нямат никакви отговорности, след като те също са част от причината за кризата (например една Исландия, която почти банкрутира), не само кризата в по-бедната част на континента може да помете и по-богатата, но това може и да разруши единството вътре в съюза, което и без това не е в много добро здраве.

А на Балканите отново ще се носи онази песен отпреди 100 години:

Проклета и да си триклета, Европо –

блуднице Вавилонска.