България няма достатъчно добре изградена система за реакция при случаи на внезапна сърдечна смърт.

Това каза д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ), което организира тридневен конгрес на кардиолози край Варна.

Две от основните теми на събитието са сърдечното мъждене и внезапната сърдечна смърт.

По думите на д-р Трайков голяма част от хората със сърдечни заболявания загиват именно от второто заболяване. „Внезапната сърдечна смърт е състояние, което настъпва, когато настъпи някаква остра и тежка причина, водеща до невъзможност на сърцето да изпомпва кръв. В не малък, бих казал, в големия процент от случаите това са именно аритмии. Най-вече това са животозастрашаващите камерни трахи аритмии, особено при пациенти със структурни сърдечни заболявания. Проблемът наистина е сериозен, защото отнема много животи“, заяви д-р Трайков.

Според него, оказването на първа помощ и медицинска помощ на пациенти с такива заболявания в България трябва да се подобри в много отношения.

„Това е един процес, който започва още от момента, в който случайния минувач види падналия човек на улицата. Той трябва да бъде, и нашата цел е такава, достатъчно добре обучен, за да реагира и да може да започне незабавно реанимационни мероприятия. След, което трябва да има осигурена система за спешна помощ, която да осигури навременно пристигане на линейката, възможност за дефибрилация т.е. за възстановяване на сърдечния ритъм. След това да се транспортира до съответното лечебно заведение и накрая да се създаде възможност за профилактика на по нататъшни такива епизоди на внезапна смърт, което може да стане, чрез импалтация“, обясни д-р Трайков.

Той допълни, че в такъв случаи на пациентите трябва да бъдат поставени специални устройства, наречени имплантируеми кардиовертер – дефибрилатори.

„Те имат много по-сложна електроника от пейсмейкърите, която позволява това устройство да разпознае патологичния бърз ритъм и да го погаси, чрез високочестотна стимулация или чрез подаването на високоволтов електически импулс, който да терминира ритъмното нарушение. Целият този континиум мисля, че трябва да се дискутира. Мисля, че имаме още доста път да извървим, докато постигнем нивото, което са постигнали другите европейски държави“, каза още специалистът.

По димите му, в страната съществуват медицински центрове и лекари, които успешно извършват импалтиране на тези специални устройства, но те не са изцяло покрити от Здравната каса.

„Това налага пациентите, които са нуждаещи се от това устройство, да доплащат част от сумата, когато ги имплантираме“, съобщи д-р Трайков.