Цените на тока и парното са сред водещите теми на съботните вестници.

"След като електроразпределителните дружества поискаха енергийният регулатор да одобри поскъпване с различни проценти на доставката на тока от началото на юли, сега това са направили и топлофикациите. Предишното поскъпване на парното бе през есента на миналата година. Преди това от 1 юли също имаше повишение на цената на топлоенергията. Исканията за поскъпване на парното варират от 3% до 108%, показват заявките в (Комисията за енергийно и водно регулиране КЕВР), съобщи БНР.

Най-голям скок - със 108 процента, е поискало габровското дружество, което работи на въглища. Между 12 и 48 на сто увеличение са поискали останалите три въглищни централи - в Русе, Перник и Сливен. От топлофикациите, работещи с газ, за най-голямо поскъпване - с 88%, настоява топлофикацията във Велико Търново, а за най-малко - с 3 процента - "Топлофикация София". Дружествата в Пловдив, Варна, Бургас, Плевен, Враца и Разград искат промяната в цените да е между 7 и 22 на сто..." - в. "Дневник".

"Комисията за енергийно и водно регулиране няма да допусне драстично поскъпване на тока, увери шефът на регулатора Иван Иванов. Той прогнозира, че увеличението от 1 юли ще бъде в рамките на инфлацията - около 3,6%. От енергодружествата поискаха увеличение, вариращо от 2% за дневната до над 50% нощната. Според обявените предложения за нови цени на тока най-драстично е поисканото поскъпване за абонатите на ЧЕЗ - над 51% за нощната тарифа и близо 11% за дневната, за EVN - между 4% и 8%, а за "Енерго про" средно около 3%. В цените са калкулирани и мрежовите услуги за пренос на ток, които също заплащаме във фактурите. Около 2 месеца имат на разположение експертите на КЕВР, за да преценят до колко са основателни аргументите на трите енергодружества, с които те искат по-висока цена на електроенергията." - в. "Стандарт".

"Новоизбраният председател на парламентарната енергийна комисия Валентин Николов призова службите да проверят произхода на парите по сделката за продажбата на българските активи на чешката фирма ЧЕЗ, които започнаха преговори с българската компанията "Еврохолд", съобщи БНР. "Ще напиша и писмо до тях да се провери все пак, макар че доколкото знам и доколкото виждам, "Еврохолд" е публична компания. Това значи, че има наблюдение от Комисията за финансов надзор, тоест проследими са абсолютно всички техни активи, но въпреки всичко аз се притеснявам евентуално за участие на офшорна компания в тази сделка заедно с "Еврохолд", а не самият "Еврохолд". Ако се установят офшорки, това ще създаде доста въпроси и аз бих призовал чешката страна да се въздържа от подписването на сделка с неясни офшорни фирми", коментира Николов... Енергийният министър Теменужка Петкова посочи, че регулаторът е този, който определя цените на електроенергията, и неговият председател Иван Иванов вече е заявил, че поскъпването ще е с размера на инфлацията от около 3 и половина процента..." - в. "Сега".

"Малко повече от месец преди изборите за Европейски парламент управляващите са изправени пред изпитанието да понесат отговорността за евентуално поредно повишаване на енергийните цени, с което да загубят още от гласовете, чийто отлив вече всички социологически агенции прогнозират. През тази седмица се разбра, че всички електроразпределителни дружества искат поскъпване и на двете тарифи за доставка на ток - дневна и нощна, а днес и топлофикациите дадоха заявка за повишение на цените от 1 юли. Лошият опит от предишни години с повишаване на енергийните цени в напрегнат политически момент накара енергийният министър Теменужка Петкова да даде непредвиден брифинг в петък следобед. Предизборен трик е да се поставя сега въпросът с цената на тока, обяви тя, макар предложенията на дружествата за цената на тока да са по график, който не зависи от това кога и дали има избори. Петкова всъщност по спешност отговори на нападките на енергийния експерт на БСП Таско Ерменков, който по-рано през деня се възползва от ситуацията, за да критикува управляващите. Той заяви, че искането за увеличаване цената на тока за пореден път доказва, че правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" е в основата на непрофесионалното управление на енергийната система. В отговор Петкова обяви, че в държавната енергетика в края на 2014 г. (след като ГЕРБ отново бе на власт след 1 г. управление на кабинета "Орешарски" - бел. ред.), всичко е било замряло. "Когато някой се опитва да прави внушения, че правителството е некомпетентно в областта на енергетиката, той трябва да си направи сметка какво би могъл да каже в своя защита", подчерта тя, цитирана от агенция "Фокус". Петкова напомни, че електоразпределителните дружества може да имат своите претенции за поскъпване, "но регулаторът е този, който ще счете какво е закономерно". Въпреки че регулаторът ще решава, Петкова обяви, че очакваното увеличение на цената на тока е в рамките на годишната инфлация, а всичко друго било "груба манипулация". Петкова изрази и учудване, че БСП иска държавата отново да придобие активите на ЧЕЗ, след като стратегията за приватизация на електроразпределителните предприятия е разработена от правителството и приета от Народното събрание още през 2003 г. Тогава БСП участва в правителството, припомни енергийният министър, цитирана от пресцентъра си. Поводи за този й коментар е поредното настояване на партията на Корнелия Нинова държавата да изкупи активите на ЧЕЗ, след като се разбра, че "Еврохолд България" е предпочетеният от чешкия собственик купувач на българския му бизнес. Още през ноември БСП обеща, ако спечели изборите, да изкупи ЧЕЗ. Междувременно поставеният на 10 място в листата й за предстоящите избори Велизар Енчев обяви (в качеството му на представител на граждански организации), цитиран от БНР, че във вторник пенсионери ще протестират пред енергийния регулатор. Мотивира протеста с това, че за да се увеличат пенсиите на чешките пенсионери, трябвало тези на българските да понесат енергиен удар..." - в. "Дневник".

Всекидневниците съобщават също, че Валентин Златев е отстранен от директорския пост в "Лукойл".

"Валентин Златев сдава поста на генерален директор на "Лукойл България", но пък поема контрола не само на това дружество, но и на "Нефтохим Бургас". Това става с решение на едноличния собственик на капитала на дружеството - регистрираното в Холандия "Лукойл Юръп Холдингс Б.В.", от 19 април 2019 г. На предишния пост на Златев от Прага идва 44-годишният Булат Субаев, който в последните осем години е бил генерален директор на "Лукойл ЦИЕ и Белгия" - дивизията на "Лукойл" за Централна и Източна Европа. От пресслужбата на "Лукойл България" съобщиха, че Златев е назначен за председател на Контролния съвет на "ЛУКОЙЛ-България", като заменя на тази длъжност представителя на президента на публичното акционерно дружество "ЛУКОЙЛ" Алексей Ламбин. Заедно със зам.-председателския пост в Надзорния съвет на "ЛУКОЙЛ Нефтохим Бургас", на новата си по-висока позиция той ще координира цялостната дейност на двете дружества от групата ЛУКОЙЛ и ще осъществява контролни функции над работата им, свързана с мястото им в социално-икономическия живот на страната. В решението на собственика на "Лукойл България" не се посочват причините за рокадата с постовете на Златев, който е начело на дружеството от март 2008 г." - в. "Стандарт".

"Валентин Златев вече не е Генерален директор на ЛУКОЙЛ-България ЕООД. Той е назначен за председател на Контролния съвет на дружеството, като заменя на тази длъжност представителя на президента на ПАО ЛУКОЙЛ Алексей Ламбин. Това съобщиха от пресслужбата на компанията. Заедно със зам.-председателския пост в надзорния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас", на новата си по-висока позиция той ще координира цялостната дейност на двете дружества от групата ЛУКОЙЛ и ще осъществява контролни функции над работата им, свързана с мястото им в социално-икономическия живот на страната, продължава съобщението. Оперативното ръководство на "Лукойл-България" ЕООД се поема от Булат Субаев, досегашен генерален директор на подразделенията на ПАО ЛУКОЙЛ в Белгия, Холандия и Люксембург. Смяната на Златев със Субаев се обяснява с планова ротация на ръководни кадри в системата на ПАО ЛУКОЙЛ. Твърде много версии за началото на "преходния период" "Капитал" посочва, че документи в Търговския регистър показват, че решението на "Лукойл Юръпс Холдинг Б.В." е било взето на 10 април (миналата сряда) и влиза в сила днес. Седмичникът цитира свои източници, според които смяната "се обмисля отдавна, като вариантите са били два - дружеството да е с двама управители или Златев да е остане като съветник на някаква позиция в дружеството-търговец". Същите източници смятат, че компанията влиза в преходен период, в който трябва да стане ясно дали може и без Валентин Златев. Още не е ясно дали случващото не се дължи на процеси в руската корпорация или на серията проблеми за "Лукойл" в България - от споровете за секторния закон за горивата през напускането от Златев на председателския пост в Българската петролна и газова асоциация и оттеглянето ѝ от КРИБ през янари 2019 г. до възхода на конкурентната "Инса Ойл". Златев работи за най-голямата частна руска петролна компания от 1991 г., т.е. почти веднага, след като завършва международни отношения в Москва. Той оглавяваше българското поделение на "Лукойл" в продължение на близо 20 години. През 1999 г. е назначен за ръководител на проекта на ПАО ЛУКОЙЛ в България и генерален директор на "ЛУКОЙЛ-България" ЕООД, какъвто е и досега, пише за него в официалната справка на сайта на компанията (корекцията за новата му позиция още не е направена). Кариерата на Булат Субаев също преминава почти изцяло в "Лукойл". Той е роден и израства в семейство на служител в петролния добив в Татарстан. Завършва училище в Когалим в Тюменска област и Държавния университет за нефт и газ "И.М.Губкин" в Москва, след което се завръща на работа в Западен Сибир. Скоро отново е в руската столица, където е поканен през 2000 г. да работи в "Лукойл". Като обещаващ млад специалист е изпратен на едногодишна специализация в американската компания "КонокоФилипс" (ConocoPhillips). Когато се прибира в Русия го назначават за изпълнителен директор за маркетинга на дъщерната компания на "Лукойл" в САЩ (Getty Petroleum Marketing). През 2007 г. "Лукойл" купува от "КонокоФилипс" почти 400 бензиностанции в Централна и Западна Европа (Белгия, Люксембург, Финландия, Унгария, Словакия, Полша и Чехия) и 32-годишният Субаев се връща в Европа, за да ръководи от LUKOIL Belgium NV бизнеса в Белгия и Люксембург. През ноември 2011 г. той оглавява поделението на "Лукойл" в Прага, отговарящо за Централна Европа и Белгия (LUKOIL CEEB, Central and Eastern Europe + Belgium). В интервю за чешко издание той казва, че понеже компанията няма рафинерия в района, амбициите ѝ не се простират отвъд това да бъде "играч от средна величина". След анексирането на Крим от Русия през март 2014 г. и първите санкции на Европа срещу страната "Лукойл" бързо се раздели с веригите си в Чехия, Словакия и Унгария. като ги продаде през август на MOL Plc. и Norm Benzinkut Kft. През февруари 2016 г. LUKOIL Europe Holdings BV напусна изцяло и бизнеса си в Полша, Литва и Латвия, като го продаде на австрийската AMIC Energy Management GmbH. Така управлението от пражкия офис се сви само до дейността в Бенелюкс. На 44 години Субаев поема в България за пръв път ръководството на компания с рафинерия с регионално значение и верига от обекти за търговия на дребно." - в. "Дневник".

Българите в чужбина също са във фокуса на медийното внимание.

"Във връзка с безредиците в град Лондондери, Северна Ирландия, и предвид възможната ескалация на напрежението в периода около годишнината от Великденското въстание от 1916 г. (24-29 април), Министерството на външните работи предупреждава българските граждани, възнамеряващи да пребивават в страната и особено в Лондондери/Дери в рамките на настоящия месец, да проявят повишена бдителност, да избягват всякакви протестни демонстрации, както и да се придържат към препоръки на британските власти... При нужда от съдействие, българските граждани, пребиваващи краткосрочно или дългосрочно в Северна Ирландия, могат да се обръщат към посолството на България в Обединеното кралство на следните номера: +44 20 7581 3144; +44 0 20 7584 9400, включително и в извънработно време..." - в. "Труд".

"Вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева потвърди от трибуната на Народното събрание подкрепата за етническите българи в Украйна - най-голямата историческа българска общност зад граница, която наброява 250 000 души, съобщиха от Министерството на външните работи. "Към момента е гарантирано изучаването на майчин език. Предстои и откриването на ново училище, както се договориха министър-председателят Бойко Борисов и украинския президент, в Одеса. Предстои да се уточни дали това училище ще бъде с много засилено изучаване на български език или ще бъде частно българско училище", заяви министър Захариева. В отговор на въпрос от депутата и председател на Комисията по външна политика Джема Грозданова за предприетите от МВнР действия за защита правото на етническите българи в Украйна да изучават майчиния си език, министър Захариева отбеляза, че промените в украинското законодателство дават възможност за разширяване на изучаването на български език в страната. Тя заяви, че в момента в Украйна български език като майчин език се изучава в 42 украински държавни учебни заведения. В същото време има и изключително добре развита система от 75 български неделни училища. Вицепремиерът подчерта, че българските власти не престават да следят ситуацията с изучаването на майчиния език от етническите българи в Украйна като този въпрос се поставя на различни нива. Дискутиран е и включително по време на политическите консултации между министерствата на външните работи на ниво заместник-министри в Киев в края на март. Министърът припомни и, че украинската държава е гарантирала, че новият закон няма да попречи на изучаването на майчиния език с подписването на специална декларация между министерствата на образованието на двете страни. През май предстои и подписване на протокол към тази декларация. "Постоянно повдигаме този въпрос и го следим. Гарантирането на изучаването на майчини език ще стане в още по-пълна степен след подписването на протокола между министерствата на образованията", заяви Екатерина Захариева. Тя изрази надежда и призова много внимателно да се наблюдава административно-териториалната реформа в Украйна да не доведе до разпокъсване на българската етническа общност. Въпросът се повдига постоянно от българска страна - включително на срещата между българския премиер и украинския президент, и на срещите на министъра на външните работи с украинския й колега. "Имаме устни гаранции , че това няма да се случи. Но смятам, че трябва много внимателно да наблюдаваме този въпрос. Всяка държава има право да извършва административна реформа, но тя не трябва да бъде такава, че да се разпокъсва българското малцинство. Надявам се с общи усилия бъдещата реформа да не намали представителността на българската общност в регионалните и в националния парламент на Украйна", заяви Екатерина Захариева и благодари на всички парламентарни групи за подкрепата по тази тема." - в. "24 часа".