Американски учени обявиха, че са използвали ХИВ, за да направят генна терапия, която е излекувала осем деца с тежка комбинирана имунна недостатъчност (SCID), по известна като болестта на "мехуреното момче".

Резултатите от изследването, направено в болница в Тенеси, са публикувани в специализираното издание New England Journal of Medicine, съобщават световните осведомителни агенции.

Бебетата, родени със слаба или никаква имунна защита, вече имат напълно функционираща имунна система.

Нелекуваните бебета с това разстройство трябва да живеят в напълно стерилни условия и често умират още като бебета.

Генната терапия включва събиране на костния мозък на бебетата и коригиране на генетичния дефект в ДНК-то им скоро след раждането им.

"Правилният" ген, използван за поправяне на дефекта, е бил вмъкнат с променена версия в такъв на ХИВ, вирусът, който причинява СПИН.

Изследователи посочват, че повечето от бебетата са били изписани от болницата в рамките на един месец.

Д-р Евелина Мамкарц, автор на проучването, изтъква: "Тези пациенти вече са прохождащи деца, които реагират на ваксинации и имат имунна система, която да произвежда всички имунни клетки, от които се нуждаят за защита от инфекции, докато изследват света и живеят нормален живот."

"Това се случва за първи път за пациенти със SCID", добави тя, имайки предвид най-разпространения тип SCID.

Децата са били лекувани в детска изследователска болница в Мемфис и в детска болница в Сан Франциско.

Случаят с Дейвид Ветър е може би най-известният такъв на тежка комбинирана имунна недостатъчност (SCID), заболяване, което не му дава възможност да има каквато и да е връзка със света извън пластмасова камера.

Наричан "мехурено момче", Ветър е роден през 1971 г. с болестта и умира на 12-годишна възраст след неуспешна трансплантация на костен мозък.

В рамките на 20 секунди от раждането му в детската болница Тексас в Хюстън, той е поставен в пластмасова изолационна камера, където живее до 6-годишна възраст, когато е получил специален пластмасов костюм, проектиран от НАСА, американската космическа агенция.

Родителите му вече са загубили едно дете заради същата болест преди той да се роди.

Понастоящем най-доброто лечение на SCID е трансплантация на костен мозък от донор, роднина на заболелия. Според болницата в Мемфис повече от 80% от тези пациенти нямат такива донори и трябва да разчитат на кръвни стволови клетки от други донори.

Този процес е по-малко вероятно да излекува заболяването и е по-вероятно да причини сериозни странични ефекти в резултат на лечението.