„Ползувам се от случая да ви припоканя още веднъж, че най-добре ще стане и за вас и за Варненско да донесете по-скоро във Варна печатницата. Аз съм дълбоко убеден, че не ще има причина да се каете за това. Градът е жив и то ден на ден повече се оживява, особено по тъговската част. Тук повече и повече нужда се усеща от една печатница както за частни, тъй и за правителствени работи.“, казва Мирски в поканите си към собственика на печатницата.
Фамилията Блъскови, наречена от Христо Ботев „Съзвездието Блъскови“, се посвещава на задачата да просвещава и образова българския народ. Семейството има своя съществен принос за образователното, просветното и културното развитие на българското общество през Възраждането, но и в първите години след Освобождението.
Делото им стига и до Варна с печатарската и издателска дейност, която реализират в града. Първата печатница, която отваря врати в морската столица, получава името „Наставник“. Именно в нея на бял свят излизат първата варненска книга „Пиян баща, убиец на децата си“, която е повест на сина на Рашко Блъсков- Илия Р. Блъсков Година по-късно се появява и първото списание в града „Наставник на учители и родители“.
Оригинални издания на творбите могат да бъдат разгледани във фоайето на основната сграда на библиотеката до 3 март. Те са част от изложбата, посветена на 200 години от рождението на Рашко Блъсков и 180 години от рождението на сина му Илия Блъсков, предаде репортер на Moreto.net.
Рашко Блъсков е роден през 1819 година в Клисура, Карловско. Учи в метоха на родното си село. Просветен и читалищен деец, един от реформаторите на българското училище, съставител и издател на учебни помагала, календари, периодични издания, редактор, преводач.
През 1841 година в село Черковна, Провадийско основава първото българско училище във Варненския край. Седем години по-късно открива училище и в Провадия. Учителства с Калипетрово, Силистренско. Живее в Болград, Влашко и Плоещ, Румъния.
През 1877 година Рашко Блъсков установява печатницата си в Гюргево. През юли 1878 година я премества в Русе. Там ръководството се поема от неговия син Стефан Блъсков. През 1879 година печатницата се премества във Варна. Установява се на ул. „Цар Борис“, която е днешната бул. „Княз Борис I”. Намира се в сграда, която граничи и с ул. „Драгоман“.
Макар да има собствена книжарска и издателска дейност в Шумен между 1879-1882 Илия Блъсков оказва подкрепа в издателските и печатарските начинания на своя баща Рашко Блъсков и неговата печатница във Варна.
Роден е на 9 февруари 1839 година в село Дълбоки, Старозагорско. Първоначално го образова баща му Рашко. Поради необходимостта да помага финансово на семейството си Илия трупа опит като чиракува в магазин, аптека и работилници. През 1857 година вече е учител в Айдемир, Силистренско. През 1860 година се премества в Шумен. Отваря училище в Долната махала на града. След Освобождението е назначен за училищен инспектор в Шуменско и Провадийско.
Илия Блъсков събира и публикува народни умотворения, адаптира народни приказки и сръбски балетрестични произведения. Автор е на повестите „Изгубена Станка“ и „Злочеста Кръстинка“. С тях се превръща в един от основоположниците на българската повествователна проза, наред с Васил Друмев и Любен Каравелов. Първото издание на „Изгубена Станка“ се разпордава главно в Румъния и Бесарабия.