Плутон, който доскоро се смяташе за деветата планета на Слънчевата система е разположен 40 пъти по-далеч от Слънцето от Земята и доскоро беше напълно неизследван. Неговото съществуване теоретично е предсказано от американския астроном Пърсивал Ловел през 1915 година. Петнадесет години след това астрономът Клайд Уилям Томбо, служител на обсерваторията Ловел, откри планетата.

В тази обсерватория Томбо работи от 1929 година. Задачата на младия учен е да получава систематично образи на нощното небе под формата на сдвоени снимки с интервал от две седмици между тях, последвано от сравняване на двойки, за да се открият обекти, които променят позицията си. За сравнение е използван мигащ компаратор, който ви позволява бързо да превключите дисплея на две плочи, което създава илюзията за движение за всеки обект, който е променил позицията или видимостта/яркостта си между снимките.

На 18 февруари 1930 г., след почти една година работа, Томбо открива възможно движещ се обект на снимките от 23 и 29 януари, а на 13 март 1930 г., след като обсерваторията получава други потвърждаващи снимки, новината за откритието е телеграфирана в обсерваторията в Харвардския университет.

Правото да се даде име на ново небесно тяло принадлежи на обсерваторията на Ловел. Вариантите на името започват да идват от цял ​​свят. Името "Плутон" за първи път е предложено от Венеция Бърни, единадесетгодишна ученичка от Оксфорд. Тя се интересува не само от астрономията, но и от класическата митология и решава, че това име - древноримската версия на името на гръцкия бог на подземния свят - е подходящо за такъв вероятно тъмен и студен свят.

Официално обектът е кръстен на 24 март 1930 година. 76 години по-късно, през август 2006 г., в Асамблеята на Международния астрономически съюз, проведен в Прага, Плутон бе лишен от статута на планетата на Слънчевата система. Сега той е само "джудже планета." След една седмица дискусии, 2,5 хиляди астрономи, представящи 75 страни по света, одобриха с гласуване критериите, които небесното тяло трябва да изпълни, за да получи статут на планета.

Според новата дефиниция, състоянието на планета се приписва на "небесно тяло, което се движи по орбита около слънцето, принадлежаща изключително на това небесно тяло, има достатъчно маса, за да образува гравитационно поле, в резултат на което това небесно тяло получава сферична форма."

След изключването на Плутон от броя на планетите, това име се дава само на 8 небесни тела: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Според новата класификация, Плутон е класифициран като малка планета или планетоид.