Параходът „Азис“ е собственост на Параплувно търговско дружество „Провидение“ – първото българско транспортно предприятие, създадено в Цариград през декември 1862 г. от търговците П. Попов, И. Дюкмеджиев и братя Карадончови. Това е първото акционерно дружество, организирано от българи в рамките на Османската империя. Целта на инициаторите е със свой кораб да организират транспорта на продукцията на български производители както в рамките на империята, така и до западноевропейските пазари. През юни 1863 г. Илия Дюкмеджиев отпътува за Глазгоу и закупува от корабостроителницата J. Henderson в град Ренфрю новопостроения параход Eugene. Параходът потегля от Глазгоу под командването на капитан Едуард Стокър на 6 декември 1863 г. По време на пътуването си към Османската империя той извършва и първите си товарни рейсове до пристанищата Венеция и Триест. На 8 февруари 1864 г. параходът пристига в Истанбул. Наречен е „Азис“ по името на управляващия султан – Абдул Азис.

Параходът е еднопалубен, с железен корпус и кърмова надстройка. Освен за товари, корабът е пригоден и за превоз на известен брой пътници. Основните му технически данни са: дължина – 189 фута (51,52 м), широчина – 24,50 фута (7,47 м), газене – 12 фута (3,66 м). Товаровместимостта на „Азис“ е 380 БРТ. Притежава парна машина тип компаунд с обърнати вертикално цилиндри, произведена от самата корабостроителница Henderson, Coulborn & Co. Снабден е с корабен машинен телеграф – тогава едно от най-новите технически постижения.

Параходът извършва плавания от Истанбул до черноморските пристанища Варна и Бургас, до дунавските – Браила и Галац, и до Самсун, с което е положено началото на българското параходно мореплаване. Въпреки първоначалния ентусиазъм и направените успешни курсове акционерното дружество не успява да се разплати напълно с корабостроителя. Липсата на крупни акционери, съмненията в злоупотреби, както и съпротивата на част от българските първенци в Истанбул към нововъведенията, обричат параплувното дружество на фалит. Документна измама от страна на „гарантите“ на дружеството е причината то да загуби собствеността върху кораба. Така през май 1865 г. корабът е върнат в Англия и продаден.

След продажбата на кораба, той неколкократно мени собствениците и името си. От 1865 до 1914 г. е експлоатиран в Балтийско море под името „Рига“. По време на Първата световна война параходът е мобилизиран в Балтийския флот и името му е променено на „Ильза“. След гражданската война в Русия отново е преименуван, този път на „Рылеев“, прехвърлен е в Черно море и обслужва Кримско-Кавказката товарна линия. През 1931 г. корабът е спрян от експлоатация, а през 1933 г., след 70 г. служба, окончателно е бракуван.