На 90 г. световноизвестният композитор ще направи „една последна обиколка на пистата“ с автобиография и прощален концерт в Париж.

Концертът е предвиден за 23 ноември в парижката Арена, а списание „Пари мач“ публикува статия, в която самият диригент разказва за себе си, за музиката и композирането, за хората, с които е работил през годините - включително и режисьори. "Професията ми е композитор. Когато излизам на сцената, винаги съм много нервен, много загрижен за детайлите. До толкова, че не дирижирам друга, освен собствената си музика. Но като цяло не се налага да се оплаквам, изпълненията често са перфектни" казва диригентът.

"Понякога гледам другаде. Но това е така, защото все още и винаги чувам музика в главата си. Моята, тази на другите. Най-лошото е, че съм убеден, че музиката е напълно безполезна, че е порок. Тъй като тя отнема толкова време, че трябва да пропусна много други неща заради нея". "Работих предимно с италианци и американци", споделя Мориконе за режисьорите.

"Така, че нямам точна представа за френските режисьори. Но имах само приятни преживявания. Аз съм много горд, по-специално, че композирах музиката на "La cage aux folles" / „Клетка за чудаци“/, важен филм за своето време. Работих много с Анри Верней. Отказах само за последния му филм, защото ми поиска ориенталска музика. Тъй като това не е моята култура, аз не се чувствах на ниво", уточнява музикантът.

"Не искам да бъда повлиян от режисьора. Чета сценария и не искам да споря с него, преди да помисля върху собствените си идеи. След това може да обсъждаме, дори и твърдо да отстоявам идеите си. Мога да приема малки промени, запазвайки моята идентичност на композитор. Ако, от друга страна, не намираме приемливо съгласие, което да е достойно както за мен, така и за режисьора, тогава предпочитам да отхвърля проекта. Но това много рядко се случва. Винаги успяваме да намерим приятелско решение", уточнява Мориконе, обяснявайки как композира музиката.

С Тарантино почти никога не съм общувал лесно. Филмът на Куентин Тарантино "Les Huit salopards" /“Омразната осморка“/ донесе първия Оскар за Енио Мориконе. "Едва ли някога съм общувал лесно с него. Куентин Тарантино имаше доверие в мен. Той дойде в Рим и каза "да" на всичко, което му предложих. Що се отнася до наградата "Оскар",не знам какво се е случило в съзнанието на журито, но може би това беше начин Академията да се извини, че не ми го даде за "Mission" /„Мисията“/.

За музиката Мориконе смята, че тя е интернационална. "Тя не означава италианска музика. Музиката е интернационална. Тя няма бариери или произход. Просто слушайте пеенето на птиците, за да го разберете." /