17 ноември 1993 г. Най-великият момент в историята на българския футбол. Или поне мигът, който постави началото на приказката в САЩ на следващото лято, която накара милиони българи да се прегръщат по улиците като обезумели, да се радват, да скачат и за миг да забравят, че живеят в страна, в която комунизмът уж си беше отишъл, но не съвсем...

Четвърт век измина от тогава. От деня, в който 11 наперени момчета излязоха да вземат своето на митичния "Парк де Пренс" и в който сложиха хикс на мечтите на милиони французи да видят едно от най-талантливите си поколения на Световно първенство.

25 години след фразата "Господ е българин" на великия Николай Колев-Мичмана, 25 години след първия от многото подвизи на Пеневата чета, 25 години от онази безпощадна тупалка под гредата на Бернар Лама, който изгледа безпомощно топката... както още близо 60 млн. французи.

Мнозина си спомнят с умиление онзи исторически за българския футбол ден. В онази напечена квалификационна група, в която освен тези два отбора имаше още такива като Швеция, Австрия и Израел, всичко се реши в последния ден.

Пеневата чета по едно време сякаш беше загубила шансовете си, но след подаръка на Израел с победа като гост над Франция, всичко трябваше да се реши между "лъвовете" и "петлите" в Париж. Ерик Кантона, Давид Жинола, Жан-Пиер Папен, Дидие Дешан, Пол льо Гуен и куп други големи имена във футбола не само в родината си, но и в световен мащаб, са сигурни в успеха си.

На тях им трябва дори само точка, за да се класират, а стигат до попадение в 32-та минута, когато Ерик Кантона препарира Боби Михайлов с плътен удар след асистенция на Жан-Пиер Папен. Но българите показват, че са дошли да вземат своето тук. Само пет минути след това попадение Краси Балъков центрира от корнер, качва топката на главата на Емил Костадинов и той пронизва Бернар Лама за 1:1.

Този резултат се запазва до последната минута на редовното време. А какво се случва тогава, всеки знае наизуст. Всеки си спомня как Давид Жинола реши да се прави на интересен при един фаул пред нашата врата и как Емил Кременлиев овладя топката. И как после намери Балъков, който с прецизен пас да даде началото на контраатаката ни.

А тази контраатака е продължена с още по-прекрасен пас на Любо Пенев през 30 метра за Емо Костадинов. С феноменалната си скорост Коща поема, напредва... Цяла България е вперила поглед в него, за секунди сигурно са отправени толкова молби към небесата, колкото не са правени и за години.

Костадинов набира скорост и с топовен шут под горната греда препарира Бернар Лама. Цял един народ полудява, България пише футболната си история със златни букви. От този ден героят ни получава две прозвища, които ще останат с него доживот - Свети Емил и Екзекутора на петлите.

В посткомунистическа България всички се радват пред телевизорите и радиата. Всъщност... радват се само тези, които са имали ток, защото огромна част от населението изпуска историческия момент заради режима и разбира едва часове по-късно, други чак на сутринта.

В тази направо постапокалиптична картина на ограбената и оглозгана от комунистическата върхушка страна, един футболен отбор с 11 напети юнаци зарадва 9 млн. свои сънародници, за да се превърне в мит година по-късно и да остане завинаги в историята.