Лечебна вода извира от кладенец до светия престол в параклиса на манастира „Свети Константин и Елена“ в едноименния курорт край Варна. За „Народно дело“ игуменът отец Стоян коментира, че нивото на лечебната вода в кладенеца не се променя през цялата година каквато и суша да настъпи в района. Според него такова било божието желание. Свещениците пълнят малки шишенца със свещената течност и ги раздават безплатно на вярващите за здраве и лек. Наскоро жена от Варна дошла да благодари, защото благодарение на водата, без да ползва лекарска помощ, успяла да се излекува от сериозна болест на очите. Чужденец години наред идвал през лятото в курорта, защото се успокоявал, след като отпивал от водата. Отец Стоян добави, че няма друг храм в страната, в който до светия престол да извира лечебна вода. През курортния сезон параклисът се посещава и от много католици от Западна Европа, които се дивели на чудото. Скоро в специален кът в храма ще бъде изложено парченце от мощите на свети великомъченик Валентин. То било подарено преди няколко години от римски кардинали при посещението на бившия игумен на манастира отец Серафим в Италия. Парченца от мощите на свети Валентин има само в един храм в Москва и в страна от Западна Европа. Свети великомъченик Валентин е живял през ІІІ в. сл.Хр. в италианския град Терни по времето на император Аврелиян. Той посветил целия си живот в пропагандиране на християнството. Загинал в името на Христос и вярата. Отец Стоян е категоричен, че пред парченцето от мощите на светеца ще се молят и православни, и католици. Разделянето на църквата на православна и католическа става през 1054 г. Според каноните и в момента и двете църкви признават и тачат всички канонизирани светци до разделението.

Бутилират вълшебната течност

Игуменът вярва, че заради кризата все повече вярващи ще посещават манастира и параклиса, за да търсят упование в Бог. В момента се извършва ремонт на част от площадката пред храма. Тя ще бъде застлана с красива каменна настилка. През курортния сезон повечето от посетителите на манастира и храма отнасяли със себе си десетки шишенца със свещената лековита вода, за да ги раздадат на близки и познати. Свещеник уточни, че температурата на водата в кладенеца оставала една и съща през зимата и лятото, което било сигурен белег за нейната лековитост.