"България беше и остана за мен една приказка. Обикнах я с цялото си сърце... преди да я видя", казва поетът Петър Бурлак - Вълканов - бесарабски българин, роден в село Бабата.

"Ние сме една част от България, духовно. Не отделям България и Бесарабия, ние сме едно цяло. Където има един българин, там вече има България", казва Петър Добрев, кмет на бесарабското село Островное, което е известно със старото си име Бабата, както го наричат и местните. Мястото е създадено от българи преди 200 години. А потомците им пазят българския дух жив и днес. Два века в селото се говори на български език:

"Хората там са живеели, имали са малко връзки с градовете, с глобалния свят".

Над 90 процента от жителите на Бабата са етнически българи. Сега там живеят 750 души. Най-хубавото място в селото е църквата и площадът пред нея, където има фонтан - символ на Бабaта - със скулптура на момче и момиче под чадър. Бабовци се славели като добри градинари и като деликатни хора - мъжете ходели с бастуни, а жените - с чадъри и воали.

В условията на съвременната глобализация обаче съхраняването на българския език и традиции става все по-трудно.

"Ние сме го запазили, благодарение на консерватизма в селата. Сега младежите тръгват към градовете. В селата вече влиза тази глобална култура. Сега въпросът е да отговорим на това предизвикателство. В тези условия не е възможно да съхраним българщината с методите, с които досега се действа. От лично наблюдение – повече от 70% от българските семейства в градовете говорят с децата си на руски", казва Петър Добрев.