Осман Бизанти - защитникът на българските медици в Либия по време на т.нар. СПИН дело, е починал. За кончината на адвоката съобщи синът му Хусам, който в последния етап от съдебната битка в Либия също участваше в екипа на защитата.

Осман Бизанти бе основният и главен адвокат на медицинските сестри Кристияна Вълчева, Нася Ненова, Валя Червеняшка, Снежана Димитрова, Валентина Сиропуло и докторите Здравко Георгиев и Ашраф ал Хаджудж, когато през 2000 г. срещу тях в Либия започна съдебен процес по обвинение, че са участвали в заговор срещу устоите на държавата, като за целта по поръчка на чужди шпионски централи са заразили с вируса на СПИН повече от 400 деца от болницата в Бенгази.

Бизанти пое защитата от самото начало и до края на сагата през 2007 г. бе човекът, на когото и медиците, и българската държава най-много разчитаха в правно отношение.

Вярвам безусловно в невинността на тези хора, иначе нямаше да поема случая и не бих могъл да изградя добра защитна стратегия, казваше неведнъж пред журналисти и външни наблюдатели Осман Бизанти.

Либийският адвокат остана непоколебимо убеден в невинността на българите дори когато мнозина в България се изкушаваха да допуснат, че “може и да има нещо” и българските медици да не са съвсем невинни. В това отношение той бе по българин от българите. И точно това не му бе простено никога. Нито в Либия, а още по-малко в България.

През седемте години, в които процесът мина през всевъзможни инстанции и обрати, Бизанти се сблъскваше с огромни трудности и атаки, които идваха откъде ли не. От своите сънародници той често получаваше язвителни забележки и обвинения, че защитава престъпници и детеубийци. На няколко пъти срещу него имаше заплахи за саморазправа както по телефона, така и съвсем открито на публични места.

Осман Бизанти имаше проблеми и с разследващите, които бяха изтезавали българските медицински сестри през 1999 г. С пледоарията си в защита на българките и с детайлите за мъченията, които изнесе в съдебната зала, той истински вбеси офицерите от либийските следствени органи. Тъй като се явяваше като защитник на нашите и по делото, което се водеше срещу офицерите в друг либийски съд, Бизанти успя да си навлече и гнева на някои среди в либийските служби за сигурност.

През април 2007 г. адвокатският му офис в центъра на Триполи бе разбит и претършуван от неизвестни лица. Цялата му документация бе преровена и разхвърляна по пода, а креслото на бюрото в кабинета му демонстративно бе катурнато с краката нагоре.

Тогава се коментираше, че акцията може и да е с цел сплашване, но Бизанти запази завидно самообладание и продължи работата си. На предложената от българска страна защита той любезно отвърна: “Аз съм в родината си, това е моята страна и никой не би могъл да ми окаже помощ отвън. Вярвам в Бог и тази вяра ми дава кураж.”

Бизанти, както свидетелства и фамилното му име, е от много стар и уважаван триполитански род. Той е завършил право в Египет и на младини дори е участвал по едно дело в екипа от защитници на президента Ануар Садат. През 60-те години е специализирал във Франция, Великобритания и САЩ. След идването на полк. Кадафи на власт той е един от малкото истински прависти със завидно образование и опит, които остават в джамахирията. Бизанти реши да остане в Либия и след свалянето на Кадафи.

Дори на смъртния си одър този човек не забрави да бъде добър и възпитан и помоли сина си да предаде последните му поздрави на хората в България, с които дружеше и които го обичаха.